Андрю Каплан - Вътрешна сигурност

Разделиха се на два отряда със специално предназначение — „Алфа“ и „Браво“, и дадоха на Кери кодовото име „Разбойник“. Сержант Травис, отговарящ за отряда със специално предназначение „Алфа“, даде знак, че влиза. Миг по-късно, докато той спринтираше към паркинга, останалите членове на отряда заеха позиции зад паркирани коли, за да му осигурят прикриващ огън при нужда. Но нямаше стрелба от страна на муджахидините, нито от прозорците, нито от паркинга. Както бе очаквал капитан Мълинс, всичко се бе съсредоточило откъм страната на болницата, откъм улица „Хайфа“, където сраженията се разгаряха.

Макар че не виждаше боевете при контролно-пропускателния пункт оттук, Кери очакваше полковник Салазар да го е превърнал в зона на смъртта. С танкове и войска, окопана, за да защити позицията, както и още хора и бронетранспортьори „Брадли“, които щяха да пристигнат отзад, за да притиснат муджахидините, всичко беше достатъчно шумно. На какво се дължеше силната експлозия — самоделно взривно устройство или кола бомба, нещо друго — тя не можеше да прецени, но това означаваше, че американците също бяха понесли загуби.

Подофицер Блейзъл, когото останалите наричаха „Пурпурния“, защото беше родом от Алабама, метър и деветдесет и осем, с обръсната глава, афроамериканец, тридесет и няколко годишен, на когото Мълинс бе поставил задача да се грижи за нея, я потупа по рамото и ѝ даде знак, че трябва да го последва, докато екипът прекосяваше на зигзаг паркинга, където двама членове на специалните части вече бяха поели контрола над задния вход на болницата.

Кери го последва, подтичвайки леко — единственото нещо, което носеше, бе пистолетът „Берета“. Щом влязоха във входа, Пурпурния я блъсна на пода. Мигновено стана ясно защо. Стрелба отвсякъде в сградата и отвън при пункта отекваше по коридорите. Проблясваха дула на оръжия и куршуми летяха навсякъде. Тялото на жена, медицинска сестра, с широко разтворени крака, хиджабът ѝ покрит с кръв, лежеше в коридора.

Кери вървеше след Пурпурния, едрото му тяло я предпазваше, и след останалите от отряда със специално предназначение „Браво“, докато те тичаха по коридорите и проверяваха една по една стаите. В едно от помещенията намериха болни деца, свити на пода заедно с една сестра до безжизненото тяло на иракчанин в бяла престилка — лекар, помисли си тя. Не видя отряд „Алфа“, нито капитан Мълинс и предположи, че са продължили напред, може би към друг етаж. Един от другите членове на отряд „Браво“, който бе застанал до стълбите, даде знак, че са проверили този етаж и им махна да се качват към следващия.

Изтичаха по стълбите и нахлуха в отделение, пълно с легла, на които нямаше никой. Всички деца лежаха на пода, където медицински сестри и помощници пълзяха между тях. Някои от децата бяха простреляни от куршуми, които бяха преминали през изпочупени прозорци и стени от страната на сградата, която гледаше към улица „Хайфа“. Те плачеха и пищяха и тя за малко не настъпи едно малко момченце — то бе на три или четири годинки, — което стискаше корема си, опитвайки се да спре кръвта и пищеше с пълен глас:

— Ама! Ама! — Мамо! Мамо! И тя си помисли: „Това е адът. Ето така изглежда“.

Някакъв мъж, бунтовник, който се появи сякаш отникъде, избяга през вратата, след което се върна и започна да стреля със своя АКМ по тях. Когато Кери легна на земята, Пурпурния се обърна, прицели се и стреля веднъж с едно-единствено плавно движение, убивайки го мигновено, като изпъшка в мига, когато го направи.

— Добре ли си? — попита тя. Не можеше да повярва как ловко се беше справил. Пурпурния беше надарен от природата с атлетичност, беше адски бърз и грациозен за такъв едър мъж.

— Куршум. Уцели ми жилетката — рече той, като имаше предвид кевларната бронежилетка, без дори да се спре. Мина като хала през вратата, завъртя се и стреля по някой друг в коридора. Тя не го последва. Само щеше да му се пречка — той щеше да се върне за нея, реши тя, като държеше беретата си в готовност, в случай че някой друг влезеше през вратата.

Кери изпълзя до стената към потрошения прозорец, изправи се на колене и надникна иззад счупените парчета стъкло през прозореца към контролно-пропускателния пункт отдолу. Изглежда, че се стреляше отвсякъде. Един танк „Ейбрамс“ до пункта беше целият опушен и гореше — до него имаше разбито шаси на нещо, което може би е било автомобил или камион. Кола-бомба. Това трябва да бе експлозията, която бяха чули от конгресния център, помисли си тя, вцепенена от ужас.