Андрю Каплан - Вътрешна сигурност

Тя се приближи, като вътрешно трепереше. Като изключим кръвта, която се бе събрала на локва до задната част на главата му, мъжът на тротоара изглеждаше точно както и на сука в Рамади. Очите му бяха втренчени безучастно нагоре към небето и на нея не ѝ се наложи да се наведе, за да провери пулса му и да установи, че е мъртъв.

Имаше усещането, че някой друг контролира движенията ѝ, когато насочи своя пистолет „Берета“ към лицето на Абу Убайда. „Това е за Райън Демпси, кучи сине“, помисли си тя и без да я е грижа, че той вече бе мъртъв, натисна спусъка.

Централен район, Бейрут, Ливан

Кери летеше над върховете на планината Ливан, приближавайки Бейрут. Градът се разстилаше пред нея чак до Средиземно море, което се виждаше като нещо далечно и синьо на следобедното слънце. Нямаше намерение да идва в Бейрут. Всъщност специално ѝ бе наредено от Пери Драйър и Сол да си „домъкне задника обратно в Лангли възможно най-бързо“.

Тя се бе върнала в Американската служба за помощ на бежанци, агенцията, която служеше за прикритие на ЦРУ в конгресния център, придружена от подофицер Травис, който вземаше мерки тя да бъде в безопасност по време на всяка крачка по пътя, настоявайки да я придружи чак до вратата на службата, преди да се сбогува с нея.

— Моля те, благодари на Пурпурния от мое име. Съжалявам, че трябваше да си тръгна. Днес той спаси живота ми. Два пъти — обясни му Кери.

— Ще му предам. Добре се справихте днес, госпожо.

— Не съвсем. Много лошо се справям с изпълнението на заповеди. И бях изплашена до смърт — призна тя.

— Е, и? — Той сви рамене и ѝ помаха, преди да си тръгне.

Кери влезе в централата на ЦРУ и се обади на Сол през базирания в ОГСРК скайп с кодовата дума „хоумрън“, с което съобщаваше, че Абу Убайда е мъртъв, без да се притеснява, че бе четири сутринта в Маклийн.

— Сигурна ли си, че е мъртъв? Нямаш никакво съмнение? — попита той и въпреки вълнението си се прозя.

— На сто процента — потвърди Кери. — Той е. Свърши се — каза тя и внезапно също се почувства сънливо. Не бе спала цялата минала нощ и това започваше да ѝ се отразява. Адреналинът, който бе част от битката, се отцеждаше и тя се почувства замаяна. Имаше нужда от хапчетата си.

— Невероятно. Наистина, Кери. Това наистина е нещо. Как се чувстваш?

— Не знам. Скована. Не съм спала. Може би ще го осъзная утре.

— Разбира се. А какво стана с Ал-Уалики и Бенсън? — попита той.

— Защо? Да не би Бенсън да е нахокал директора? — Тя се напрегна, представяйки си как Бенсън иска главата ѝ на сребърен поднос.

— Всъщност каза хубави неща за теб. Твърди, че си действала уместно, вероятно си спасила живота им. Всъщност това го накарало да се почувства като част от битката. Няма търпение да ни разкаже в Овалния кабинет на Белия дом военните си истории. Наистина е накарал някой да го снима, облечен във военната униформа и автомата М4, който си му дала.

— Без майтап? — промърмори тя.

— Разбрахме, че държавният секретар Брайс е добре. Тя трябва да се срещне с Бенсън и Ал-Уалики по-късно днес. Обсъждали са дневния ред, когато си прекъснала срещата им — обясни Сол.

— Да. След като самолетът ѝ се приземи, са я държали в укрепен бункер в база „Виктъри“, докато са се уверили, че всичко в „Ал Амирия“ е спокойно.

— Слушай, Кери. Дейвид иска да те разпита лично. Аз също. Искаме да се върнеш в Лангли. Възможно най-скоро.

Нещо я жегна. Дали това не беше като преди с Фийлдинг? Извинение, за да я върнат в сектора за анализ на разузнавателна информация?

— Не съм направила нещо лошо, нали? — попита тя.

— Тъкмо обратното, Драйър и Дейвид пишат похвални писма в твоето досие 201. Поздравления. Бързо се връщай, има много да говорим — и наистина трябва да ти проведем пълен разпит след края на мисията — рече той.

— Сол, все още има неразрешени неща. Бейрут например. Абу Назир все още е някъде там, вероятно в Хадита. И има още нещо. Нещо, което Абу Убайда каза, докато разпитваше Ромео… съжалявам, Уалид Карим, и то не може да ми излезе от ума.

— Ела утре в кабинета ми. Тогава ще го обсъдим. И, Кери… — Да?

— Адски добра работа. Наистина. Нямам търпение да си поговоря с теб лице в лице. Има много неща, които трябва да обсъдим, въпреки че Пери казва, че има нужда от теб там — рече той. Топлина премина през нея като текила. Сол бе доволен от нея. Тя можеше ненаситно да се радва на похвалите му до безкрай като някой наркоман.

Резервира си полет до Вашингтон, но нещо внезапно ѝ хрумна, докато чакаше в Аман връзката с полета до летище „Джей Еф Кей“ и оттам до „Дълес“, тя смени билета си и отлетя за Бейрут.