Андрю Каплан - Вътрешна сигурност

Два танка „Ейбрамс“, чиито картечници бълваха огън, последвани от многочислена американска пехота, се придвижваха бавно напред от контролно-пропускателния пункт. Група муджахидини, изглежда, се бе прикрила в затревена, подобна на парк зона на „Хайфа“, северно от кръстовището с улица „Яфа“, и стреляше иззад храстите и дърветата, макар че беше открит огън и откъм шепа сгради от двете страни на улицата, включително и от самата болница, малко по-надолу вдясно от позицията на Кери.

Зад муджахидините в парка, блокирали възможността им за бягство, видя два бронетранспортьора „Брадли“, единият идваше от улица „Хайфа“ в гръб на муджахидините, а другият от „Яфа“, приближавайки откъм моста „Ал Джумайрия“, като по този начин хващаха бунтовниците в капан в парка от всички страни. И двата БТР-а „Брадли“ стреляха непрекъснато с оръдията си. Внезапно куршум мина през стената точно до нея и тя отново се гмурна на пода.

„Идиотка — каза си Кери. — Искаш да те убият ли?“ Огледа се. Останалите от отряда вероятно бяха напуснали отделението и бяха отишли по-надолу по коридора, където чуваше шум от стрелба. Пристъпи в коридора и някой я сграбчи откъм гърба, ръката му се уви около гърлото ѝ. Тя извика и се опита да извие ръка, за да насочи беретата си към нападателя, но усети как той издърпа пистолета от дланта ѝ. Беше твърде як, за да се справи с него.

Той започна да я тегли назад към стълбите, като почти я задуши. Борейки се да се освободи, тя го ръгна с лакът. Той изсумтя, когато тя усети, че го е улучила, но затегна хватката си. Не виждаше лицето му — ръкавът му бе бял — облечен бе в лекарска престилка, — но можеше да го подуши. Кисела миризма на пот и страх. Докато я теглеше назад към стълбите, тя видя Пурпурния да излиза от вратата, беше тръгнал да я търси.

— Помощ! — извика Кери. Мъжът, който я държеше, опря беретата в главата ѝ.

— Ескут! — изсъска той. Млъквай.

Пурпурния рязко приклекна за стрелба със своя М4.

— Пусни я! — извика той.

— Хвърли оръжието или ще я убия! — отвърна нападателят. — Хвърли го или тя е мъртва!

Пурпурния се бе прицелил със своя М4 и не помръдваше.

— Пурпурен! Стреляй! Вярвам ти! — извика Кери.

— Предупреждавам… — не можа да довърши мъжът, който я държеше.

Пурпурния стреля. Кери буквално усети как куршумът мина покрай бузата ѝ и миг по-късно ръката на мъжа се отпусна. Той падна на пода — тя бе свободна. Наведе се и взе беретата от мъртвия муджахидин в лекарската престилка, който лежеше на една страна, втренчил очи в нищото, с дупка от куршум в челото.

— Благодаря… — започна тя.

— Не се отделяй от мен, дяволите да те вземат, госпожо. Капитан Мълинс ще ме убие, ако нещо се случи с теб — прекъсна я той и я дръпна да го последва.

Затичаха се към останалите от отряд „Браво“. Те излизаха от една операционна и клатеха глави. Двамата с Пурпурния се запътиха към тях, но един от войниците я спря.

— Не бива да виждате какво има там, госпожо. Били са само малки деца. Две медицински сестри и деца. Всичките са мъртви — рече той. — Повярвайте ми, това е гледка, която завинаги ще остане в съзнанието ви.

— Хайде, копелета — извика подофицер Травис откъм стълбището. — Имаме още два етажа.

— Видяхте ли Абу Убайда? — провикна се Кери.

— Убихме осем джихадисти. Можете да ги проверите по-късно — отвърна Травис.

Тя последва подофицера и хората му до най-горния етаж, където сражението продължаваше. Един от войниците стреля с гранатомета си през отворения вход и веднага след експлозията вътре в отделението нахлуха светкавично останалите от отряда, автоматите им МР5 изригнаха огън. Звукът от стрелбата бе оглушителен. Травис и сержант Колфакс останаха назад. Травис посочи с автомата си една врата, на която пишеше „Покрив“ на арабски и на английски. Отвориха и се качиха по металното стълбище до вратата на покрива.

Травис опита да я отвори. Беше заключена. Извади една ръчна граната и даде знак на Пурпурния, най-едрия сред тях. Той кимна, приготви се и изрита вратата, при което тя рязко се отвори, а Травис метна гранатата през отвора в мига, в който Пурпурния нанесе ритника.

Всички се спуснаха надолу едно-две стъпала по стълбището, когато гранатата експлодира отвън. Травис и отрядът веднага след това излязоха на покрива, където ги посрещна градушка от изстрели от АКМ. Кери остана на стълбището, а Пурпурния се бе подал наполовина от вратата, блокирайки гледката ѝ, докато стреляше. Някой стреля или хвърли граната и експлозията отекна по стълбището. Тя чу тракането на още един АКМ, който откри огън, и някой извика: