Андрю Каплан - Вътрешна сигурност

— Кога пристига самолетът ѝ? — попита Кери.

— Последно чух, че ще кацне в девет нула пет — каза Лесли. Той погледна часовника си. — След осем часа. Нямаме много време, за да организираме всичко.

— Най-ключова е „Портата на убийците“ — заяви Кери. — Предполагам, че ще имате предостатъчно хора, за да ги спрете там? Ще се опитат да си проправят път до конгресния център със сила.

Подполковник Лесли кимна.

— Предостатъчно, включително и танков взвод с танкове „Ейбрамс“ и два БТР-а „Брадли“, които ще се движат зад тях. Щом се озоват в зоната на смъртта, те ще останат там.

Тя се обърна към полковник Салазар:

— Господин полковник, тази руска ракета, която видяхме? Ще оцелее ли танкът „Ейбрамс“, ако бъде уцелен с някоя от тях? — попита тя.

— Възможно е — рече той. — Зависи от голям брой различни фактори. Ако приемем, че ракетата уцели танка, зависи къде ще го уцели, зависи от противоракетното устройство за защита на танка и от други неща.

— Ами ако уцели „Брадли? Ще оцелее ли бронетранспортьорът?

— Няма никакъв шанс.

„Портата на убийците“, зелена зона, Багдад, Ирак

Кери прекара оставащите няколко часа от нощта на едно тясно легло в транспортен контейнер, който всички наричаха „каравана“, поставен сред море от такива, геометрично разположени близо до стария републикански дворец. Драйър ѝ беше дал караваната си, докато той спеше на едно одеяло на пода в кабинета си. Но тя не можеше да заспи. Мислеше си само за Демпси и как изглеждаше той, когато го видя за първи път, и отново за онази нощ, в която правиха любов в хотел „Ал Рашид“, представяйки си какво бе сторило с него самоделното взривно устройство и какво си беше помислил в този последен миг. Дали я беше обвинил? По дяволите, той бе хубав мъж. Дори само да бъде покрай него я караше да се чувства секси, пълна с живот. Щеше ли някога отново да се почувства така? Можеше ли въобще да си го позволи отново?

Отвори очи, но не виждаше нищо. Караваната бе тъмна, затворена метална кутия. Като жив ковчег, помисли си тя. Усещаше как депресията я наляга като буря върху телевизионна карта на времето, която се е насочила към теб. Успя да я пропъди. Нямаше време за това сега. „Първо ликвидирай Абу Убайда. След това се напий и я остави да те завладее“, каза си тя.

И въпреки това не можеше да заспи. Нещо не беше наред. Какво? Внезапно тя се изправи като ударена от гръм в тъмнината. Какво бе онова нещо на магнетофона във фабриката? Гласът на Абу Убайда, когато разпитваше Ромео. Нешо свързано с Абу Назир. Какво бе казал той?

Разбира се, че ще го направи. Но от каква полза ми е това? Искам ти да ми кажеш.

Защо? Какво означаваше това? Защо думите на Абу Назир не бяха достатъчно авторитетни за него? Защо трябваше да ги чуе от Ромео? Дали просто не злоупотребяваше с властта, която имаше? Не ѝ се вярваше. Залогът бе твърде висок. „Мисли, Кери. Мисли.“

„Не мога“, предаде се тя. Клозапинът не бе пенкилер. „Мога да го направя, кълна се, само ако успея да поспя малко.“

Когато се появи в кабинета на Драйър на сутринта, облечена в дънки, тениска и с пистолета „Берета М9“, който той ѝ бе дал, слънцето се подаваше над горния край на сградите от другата страна на Тигър. Щеше да бъде още един горещ ден, помисли си тя. Драйър вече работеше на компютъра си. Само един поглед към лицето му ѝ даде да разбере, че новините са лоши.

— Бенсън ни отказа. Опитах. Повярвай ми, опитах — рече Драйър.

— Е, на мен той няма да ми откаже — заяви тя и се запъти към вратата.

— Кери, почакай! — извика той. — Формално ние сме прикрепени към посолството. Ще ми наредят да те върна обратно. Имаме нужда от теб тук. Не можем да си го позволим.

Тя се спря на вратата и отвърна на погледа му.

— По ръцете си имам много кръв, откакто това нещо започна, Пери. Не искам да ги цапам с още. Ти правиш това, което трябва. Аз ще сторя същото — заяви тя и напусна.

Включи мобилния си телефон и се обади на номера, който старши сержант Кугън ѝ бе дал за връзка с капитан Мълинс, командира на групата за специални операции, която бе прикрепена към нея от полковник Салазар. Той вдигна още преди първото позвъняване да е завършило. Тя му обясни къде е и от какво има нужда. Той отвърна, че ще е там след десет минути.

— Ще ме намериш в кабинета на министър-председателя. На втория етаж е — обясни Кери, прекъсна разговора и се запъти към стълбите. Когато тръгна нагоре по тях, Пери Драйър се присъедини към нея, последван от трима души от своя персонал, млади мъже с автомати М4.