Андрю Каплан - Вътрешна сигурност

Когато Шада отвори вратата, четирима муджахидини с автоматични оръжия, от АКИ, предположи Кери, нахлуха вътре, минавайки покрай нея, последвани от самия Абу Убайда. Тя го разпозна от сука.

— Късно е, братко — започна Ромео, но Абу Убайда го прекъсна.

— Трябва да дойдеш веднага. Той иска да те види — каза Абу Убайда.

— Но семейството ми — обещах им, че тази вечер ще си остана вкъщи — обясни Ромео и посочи Шада и майка си, която бе влязла в стаята.

— Сигурен ли си, че искаш и те да се замесят в тази работа, Уалид? Той има въпроси към теб, братко. Аз също — говореше Абу Убайда, докато четиримата мъже измъкваха Ромео от къщата. На видеозаписа Кери съвсем ясно чу звука от затръшващи се врати на коли и как някой потегля, докато двете жени стояха там, втренчили погледи през вратата. Върджил спря видеото.

— Разкрит е, нали? — попита той.

— Да, но чу ли какво каза Абу Убайда? — отвърна Кери.

— Това беше той, нали?

— Да, категорично беше той. Осъзнаваш ли какво означава това? Убайда каза: „Той иска да те види“. Има само един човек, който може да дава заповеди на Абу Убайда: самият Абу Назир! Засякохме и двамата! И двамата са на едно и също място по едно и също време! Ще поискаме дрон и ще можем да елиминираме и двамата веднъж завинаги! Върджил, ти си гений! — възкликна тя и го прегърна. — Мобилният телефон, който му дадохме, все още ли е у него?

Върджил кимна.

— Засега — отвърна той.

— Значи можем да го проследим?

— Хвърли един поглед — рече той и отвори още един прозорец на лаптопа си, като ѝ показа пулсираща точка, разположена върху сателитно изображение на Рамади от Гугъл. Изглежда, че се намираше на магистрала 10 в квартала „Ал Та’мим“ в западната част на града, на юг от канала.

— Знаем ли къде е това? — попита Кери.

— Попитах един от полицаите. Той казва, че доколкото може да се ориентира, това е фабриката за порцелан. Обясни ми, че сега е в руини заради войната, но преди са правили умивалници, тоалетни чинии, подобни неща.

— Засякохме ги — прошепна тя. — Трябва да се обадим и да поискаме да се нанесе удар.

Върджил се намръщи.

— Освен ако не е капан — предположи той.

Това бе като шамар през лицето. Разбира се, какво си мислеше тя?

— В колко часа видеозаписът показа как те идват и прибират Ромео? — попита Кери.

— Малко след полунощ.

Тя погледна часовника си. Беше малко след осем сутринта. Значи Ромео бе с Абу Убайда и също така вероятно с Абу Назир от седем-осем часа. Или може би не. Тя трябваше да признае, че има вероятност Абу Убайда да се е отцепил от Абу Назир и коментарите му пред Ромео да са били маневра. Абу Убайда би трябвало да е намерил мобилния телефон, който тя бе дала на Ромео. Устройството все още беше включено и Абу Убайда би трябвало да предположи, че сигналът се проследява.

Нямаше спор, вероятността Върджил да е прав бе огромна. Беше капан. Може би те измъчваха Ромео дори в този миг, стига вече да не бе мъртъв. Нямаше нужда да го измъчват дълго, за да им каже всичко, което знаеше за Захаба, за русата агентка на ЦРУ, която говореше арабски, и за нейния помощник. Догади ѝ се. Това щеше да я направи мишена номер едно на „Ал Кайда“ в цял Ирак. Да не говорим, че Ромео бе неин агент, нейна отговорност. Тя го бе поставила в тази ситуация.

Освен ако Абу Убайда все още вярваше на Ромео. В който случай имаше шанс Убайда да казва истината на Ромео и те все още можеха да ликвидират едновременно и него, и Абу Назир днес. Макар че тя трябваше да признае, че начинът, по който Абу Убайда говореше с Ромео, не оставяше впечатление, че му има доверие. Какво ѝ беше казал Ромео за Абу Убайда в чайната? Той не вярва на никого. А всеки, на когото няма доверие, бива убит.

Кое точно бе вярно? „Време е да решиш, Кери.“

Ако поискаше атака с дрон, Ромео също щеше да умре заедно с всички, които бяха с него във фабриката за порцелан. Ако това означаваше да заловят Абу Убайда и може би Абу Назир и да спрат убийствата и гражданска война, което да доведе до десетки хиляди спасени животи, то си заслужаваше. Смъртта на Ромео бе жертва в името на целта.

Но ако бе капан, това означаваше, че те знаят, че трябва да я спрат. Проследяването работеше и в двете посоки — мисълта я накара да се спре на едно място. Следяха ли я?

— Дори и да е капан, трябва да се доберем до командира на морските пехотинци и да го накараме да атакува фабриката — каза тя на Върджил и му даде знак да я последва. Когато се запъти към стълбите, видя Уарзер, който се качваше с изкривено лице.