Андрю Каплан - Вътрешна сигурност

Побиха я тръпки, но не разбираше защо. Нещо ѝ казваше, че никога повече няма да го види. Разклати глава и се опита да избистри мислите си. Това бе лудост. Все още имаше хапчета от Бейрут, но когато се върнеше обратно в Багдад, трябваше да намери някакво място и да си уреди още. Не можа да се отърси от тревожното чувство, оглеждайки района около полицейския участък. Майната му на биполярното разстройство — това място я караше да се чувства луда по всякакви възможни начини.

Макар че бе все още рано сутринта, а слънцето едва се подаваше над горния край на сградите, усещаше как жегата се задава. Като се изключат руините и смъртта, Рамади можеше да се намира навсякъде из Близкия изток. „Странно“, помисли си тя. Решенията, които вземаме поради най-случайни причини, се оказват такива, че променят живота ни завинаги. За нея това беше решение, което бе взела почти небрежно в Принстън преди години — да следва ориенталистика, защото геометричните шарки в ислямското изкуство я бяха пленили. И то я бе довело дотук.

И ето сега Ромео. Той ѝ предаваше информация, във връзка с която можеха да се предприемат действия, но тя можеше да му се довери точно толкова, колкото би могла да построи Бруклинския мост, последното нещо, което Абу Убайда се бе опитал да унищожи.

Върна се обратно до отворената затворническа килия, където Уарзер и Върджил бяха прекарали нощта. Те тъкмо се събуждаха и след известно време и тримата седяха в килията, пиеха силен иракски чай е много захар и ядяха кахи, сладкиши от тестени кори, потопени в мед, които им бе донесъл един от иракските полицаи.

— А сега какво? — обади се Върджил, пропъждайки една муха от своето кахи, след което отхапа от него.

— Има ли нещо от подслушвателните устройства, които постави в къщата на Ромео? — попита Кери.

— Жените си говореха. На арабски. — Той направи гримаса. — Имам нужда от теб или Уарзер, за да превеждате, но Ромео не се появи.

— Което означава, че той е с Абу Убайда. Че е вътрешен човек. Това искаме ние — обясни тя.

— А какво става с информацията за нападението в Багдад? — попита Върджил.

— Ще изчакаме, докато не чуем какво искат да правят от Лангли. Демпси ще ни каже утре, когато се върне — отвърна Кери.

— Ти — да чакаш? — Върджил се ухили. — Сякаш го казва друг човек. Да не те хвана шубето, Кери?

— Признавам си — каза тя. — Това място ме кара да настръхвам от страх.

— Така и трябва — обади се Уарзер. — Преместих семейството си в Багдад, не че там е много по-безопасно.

— Признавам си, не ми харесва идеята да чакаме някого. Особено Лангли — заяви Кери. — Щом Абу Убайда стартира операцията за най-новото си нападение — а тук говорим за най-много седмица, — шансовете ни да заловим него и може би Абу Назир стават абсолютно нищожни.

— Какво искаш да направим? — попита я Уарзер.

За миг очите ѝ огледаха стените на килията, сякаш търсеха отговор там. Но по тях нямаше нищо освен части от изписани с молив на арабски графити, които — с изключение на някой и друг призив към Аллах — бяха невероятно подобни на западните графити.

— Продължавай електронното наблюдение на семейството на Ромео. Дадох му пари. Той ще иска да им даде поне част от тях — нареди тя на Върджил, който стана, докато все още държеше в ръце чашата чай, и излезе, вероятно отиваше в килията на втория етаж, където бе разположил оборудването си.

— Ами аз? — попита Уарзер.

— Абу Убайда е тук, в Рамади. Не мога да повярвам, че някои от тези полицаи нямат доносници. Виж дали не да можеш да разбереш къде се крият.

Уарзер понечи да стане. Тя му даде знак да спре. Не бе сигурна как да го изрече и затова просто го каза:

— Уарзер, мислиш ли, че тези иракски полицаи ме смятат за курва? — попита Кери, използвайки арабската дума, шармута. — Просто сега, когато смъртта е толкова близо, има толкова малко време… — Запъна се тя.

Уарзер извърна очи, очевидно чувствайки се неловко, след което погледна право към нея.

— Кери, ти си наистина красива жена. Наистина. За тези мъже ти си като филмова звезда от Холивуд. Някой, който е така безкрайно далече. Но в нашия свят отношенията с жените са толкова различни. Така че да, може би нещо като шармута. Но слушай, капитан Демпси като мъж аз го харесвам. Той има кураж. Но ти не го познаваш. Носят се слухове. Внимавай — рече той.

— Какви слухове?

— За пари — изрече той и потърка палеца с пръстите си. — Всякакви истории за продажба на американско оборудване, медицински припаси, амуниции, хладилници, всякакъв вид неща на черния пазар. Войната е най-голямата златна треска в историята на компаниите. „Блекуотър“, „ДинКорп“, Кей Би Ар. Всички забогатяват с изключение на народа.