Андрю Каплан - Вътрешна сигурност

— Ще има атака срещу новия шиитски министър-председател. Нещо голямо — изрече той.

— В зелената зона ли? — попита Кери. — Как? Кога ще се случи?

— Никой не казва. Но имаме хора, които тренират нападение в тясна улица. Обясняват им, че има арка.

— Знаеш какво е, нали?

— Мисля, че ще е при „Портата на убийците“. Много скоро. Може би след седмица. Подготвят всичко — рече той.

— Това ли е? Просто ще нахлуят в зелената зона и ще атакуват кабинета на министър-председателя? Нищо друго? Това не е в стила му.

Той впери тъмните си очи в нея, помръдвайки с глава.

— Мисля, че ти си най-опасният човек, Захаба. — Кодовото име, с което се бяха разбра ли да я нарича. Злато — заради цвета на косата ѝ. — Може би не всеки американец е глупак.

— Да не се опитваш да ме провокираш? Няма да стане — каза тя. — Планирано е и още едно нападение, нали? Абу Назир и Абу Убайда, те никога не организират само едно, нали?

— Това е тяхната запазена марка — съгласи се той. — Има още едно. То е срещу американците. Срещу някой важен.

Тя трескаво мислеше. „Портата на убийците“ представляваше голяма пясъчна арка с купол на върха и един от основните входни пунктове към зелената зона в Багдад. Ако Абу Убайда успееше да убие новия шиитски лидер, Ал-Уалики, това щеше да провокира гражданска война, която щеше да доведе до унищожението на Ирак и пълен провал на американската мисия. Жертвите, включително и американските, щяха да бъдат огромни.

На всичко отгоре имаше планирано още едно покушение. На някакъв важен американец. Трябваше да разбере от Сол кой щеше да идва от Вашингтон и къде щеше да ходи. Десет към едно, че второто нападение щеше да бъде на базов комплекс „Виктъри“, до летището. Там пристигаха всички важни личности. След провала в Ню Йорк Абу Убайда правеше опит да заеме лидерската позиция в АКИ. Всичко пасваше.

Кери трябваше незабавно да предаде тази информация на Сол.

— Знаеш ли кой е американецът? — попита тя.

— Знам само, че Абу Убайда казва, че ще отреже и двете глави на двуглавата змия.

— Ти беше ли в стаята, когато каза това?

— Не беше в стаята. Беше миналата нощ. Захвърляхме четирима полицаи на пътя към това, което вие, американците, наричате „Хърикейн Пойнт“. Това е старият дворец на Саддам, където Ефрат се разделя на основната река и канала, но първо — той помръдна с глава, без да свали очи от нея, — отрязахме ръцете и главите им. Набихме главите на колове, като пътни знаци отстрани на пътя., Мини оттам с колата — можеш да ги видиш. — Той се усмихна странно. — Ако той знаеше, че разговаряме с теб, какво мислиш, че щеше да ми направи?

Фалуджа, провинция Анбар, Ирак

Когато слънцето залезе, а небето стана зашеметяващо розово и пурпурно, от минаретата на дузина джамии отекнаха призиви за молитва над града. Яхнали скутера, те чуваха изстрелите и експлозиите от минохвъргачките на запад, докато Уарзер я връщаше в полицейското управление в квартала „Ал Андалус“. Времето им свършваше. Опасен по всяко време, след стъмване градът бе ничия земя.

Двамата с Уарзер бяха отишли до къщата на Ромео, за да заведат жена му и семейството му до един разположен наблизо сук. Те ядоха кебап на грил с дървени въглища и купиха играчки от книгите за Хари Потър за децата от сергиите на пазара. Докато тя беше с тях, Върджил, дегизиран с фалшива брада и тюрбан в кюрдски стил, се промъкна в къщата на Ромео, за да я претърси за информация и да инсталира подслушвателни устройства и скрити камери.

Сега, минавайки покрай една джамия на избледняващата светлина, те забелязаха БТР от морската пехота, последван от два джипа „Хъмви“ с монтирани картечници.

— По дяволите, патрул — изруга Уарзер.

Ние сме дегизирани, помисли си Кери. За морските пехотинци бяха иракчани, каращи скутер на пуста улица през нощта.

— Пръстите им са на спусъците. Прави каквото ни кажат — напомни му тя.

БТР-ът спря. Оръдието се насочи право към тях. Джиповете спряха и един глас от високоговорител от предното хъмви извика:

— Киф! Спрете!

Уарзер спря. Двамата с Кери слязоха от скутера, а Уарзер го остави на стъпенката, след което вдигна ръце във въздуха. Кери направи същото, като махна фереджето и частта от абаята си, която покриваше главата ѝ, за да видят русите ѝ коси. Тя вдигна високо ръце. Един морски пехотинец слезе от хъмвито и им даде знак да се приближат.

— Нека аз отида първа — помоли тя Уарзер и с вдигнати ръце се приближи.