Андрю Каплан - Вътрешна сигурност

В далечината отдясно, на около четиристотин метра разстояние, в посока към една джамия, чието минаре се подаваше над сградите, чуха звук от стрелба на автоматично оръжие, последван от отсечени откоси от картечница. Демпси се отклони от главната улица и престана да следва БТР-а.

— Той отива до стъкларската фабрика — обясни той. ОБПЛ на морските пехотинци — оперативната база на предна линия — бе разположена там. Те, от друга страна, се бяха насочили към полицейското управление в квартала „Ал Андалус“, където можеха да се настанят. Докато се движеха по тясната улица, двама иракчани, облечени в бели роби тауб и куфии, с автомати АК-47 в ръце, излязоха от вратата на едно кафене, след което седнаха на една метална маса отвън с кафеени чашки с размерите на напръстници и наблюдаваха как американците преминават. Демпси започна да увеличава скоростта, след което почти незабавно я намали.

— По дяволите — изруга той.

— Какво? — попита Върджил.

— Купчина с камъни на тротоара до ъгъла пред нас — обясни той.

— И какво от това?

— Не знам. Може би е самоделно взривно устройство. — Демпси погледна вляво, вдясно, а после назад. — Няма как да я заобиколим. Дръжте се за любимите си части от тялото, приятели — нареди им той и форсира двигателя, засили се към завоя, насочвайки хъмвито така, че да се остърже в сградата от отсрещната страна на улицата, за да минат колкото се може по-далеч от купчината камъни.

Кери затаи дъх, без да може да откъсне очи от заплахата, очаквайки експлозия, когато профучаха покрай нея. Завиха по следващата улица, където — чак не бе за вярване — тумба малки момчета ритаха вързоп от парцали, оформен като футболна топка, по прашната улица.

— Ау! — възкликна тя и въздъхна.

За разлика от децата на други места в Ирак никое от момчетата не им помаха или дори не спря да играе, макар че внезапното прекъсване на разговорите между тях накара Кери да разбере, че са видели джипа. След като подминаха децата, Демпси форсира двигателя и вдигна облак от прах.

Най-накрая те спряха пред полицейския участък, ограден с пясъчни торби и охраняван от иракски полицаи с автомати АКМ. Кери забеляза още един иракчанин на покрива, залегнал с лека картечница. Те слязоха от хъмвито и влязоха вътре, където Демпси ги представи на Хаким Гасид, полицейския началник.

— Бяхте ли атакувани вече? — попита го Демпси. Полицейските участъци бяха основни мишени на „Ал Кайда“, тъй като иракската полиция и американските морски пехотинци бяха единствените сили, които стояха между терористите и пълния контрол върху града. Не минаваше и ден, в който полицаи да не бъдат убити, а участъците атакувани, обикновено с минохвъргачки, гранатомети и самоделни взривни устройства, а понякога правеха опити да ги превземат.

— Два пъти, но през тази седмица не се случи нищо, слава на Аллаха — отвърна Гасид.

Няколко минути по-късно Кери, облечена цялата в черна абая, и Уарзер, който носеше бял тауб и куфия с карирана шарка на племето Дулами, напуснаха полицейския участък през задната врата, качвайки се на скутер, за да отидат до къщата на братовчеда на Уарзер от другата страна на реката.

Проблемът бе как да контролират Уалид Карим, на когото бяха дали кодовото име „Ромео“ [22] „Ромео“ е кодово название на специално подбрани агенти мъже, на които се възлага ролята на съблазнители. „Ромео“ е и кодовото название на буквата „Р“ — Ready или „Готов“. — Бел. прев. , в един град под обсада. Обикновените хитрини на занаята като тайни скривалища, кодирани съобщения, тайни радиостанции и мобилни телефони за еднократна употреба нямаше да свършат работа на място, където „Ал Кайда“ проверяваше всеки клетъчен телефон, дори и на тези хора, на които се предполагаше, че вярват, и човек можеше да бъде убит, пресичайки всяка улица в града в неподходящо време. Особено човек така дълбоко внедрен в „Ал Кайда“ като Ромео.

Решението, което те с Уарзер избраха, бе да използват една чайна в сука, централния пазар близо до главната автогара, и подредена серия от предварително уговорени дни и часове, когато Ромео щеше да бъде там. Чайната принадлежеше на Фалах Кадим, чичото на братовчед на Уарзер. Срещу десет хиляди американски долара и без да задава никакви въпроси, той бе готов да поеме риска. Абу Назир бе отсичал главите на хора и за много по-дребни прегрешения.

Денят бе към края си, след като мюезинът призова от високоговорителя на близкото минаре за следобедната молитва Аср. Движейки се със скутера към сука по улиците, които бяха претъпкани с хора, въпреки звуците на изстрели и експлозии, които идваха от квартал „Ал Туба“, близо до канала Ефрат, водния път, който се разклоняваше от основната река Ефрат от западната част на града, те отидоха, за да се срещнат с чичото — Фалах.