Андрю Каплан - Вътрешна сигурност

Уарзер се вмъкна в чайната, за да доведе Фалах, защото като жена Кери не можеше да влиза там. В консервативния Рамади чайната бе място, където мъжете ходеха да пият силен иракски чай, да пушат шиша наргиле и да играят домино или тавла.

Група мъже се запътиха към нея, докато тя стоеше пред един магазин за хиджаби и други женски дрехи. Движеха се бързо, всички от тях бяха с автомати АКМ, и преди да може да се отдръпне — преценявайки, че трябва да се прикрие и да предупреди Уарзер, че предстои стрелба, — един от тях се блъсна в нея.

— Алма, дера — извини се той.

— Ла машкила — отвърна тя, — няма нищо — и тогава сърцето ѝ спря.

Това беше самият Абу Убайда. Разпозна го мигновено от снимката. Беше привлекателен по характерен за арабите мъжествен начин и разбра защо Дима го е харесала. Той я погледна странно и тя се обърна, скромно придърпвайки края на хиджаба си над лицето. Въпреки боядисаните ѝ вежди и кафяви контактни лещи Кери усети, че му се е сторила странна. Той понечи да каже нещо, но един от хората му извика и те побягнаха.

Миг по-късно тя разбра каква бе причината, когато последва звук от експлозия на самоделна бомба близо до входа на сука, а минута по-късно се разнесе рев на американски боен изтребител F/A-18 над тях, което стана причина тентите и стоките по сергиите на търговците на сука да се разтресат.

„Той е тук“, не излизаше мисълта от главата на Кери, докато едва поемайки си дъх, се придвижваше, за да открие Уарзер. Хора тичаха навсякъде. Някои, за да се измъкнат от мястото на взрива, други, за да помогнат. Тя изтича до чайната точно когато Уарзер и един нисък, дебел иракчанин е мустак в стил Саддам излязоха навън.

— Видях го — обясни им тя. — Абу Убайда. Той е тук.

— Бързо влез вътре — помоли я Уарзер и се огледа. — Не е добре да говорим тук навън.

— Мислех, че не бива да влизам — рече тя.

— Има склад, който разполага със задна врата. Ела — обърна се чичото на арабски и я изгледа по същия начин, както току-що го бе сторил Абу Убайда. Дегизировката ѝ не струваше и пет пари, предупреди се сама тя. Заобиколиха и влязоха в склада през задната врата, която имаше катинар, който чичото, Фалах, отключи.

Стаята бе тясна и натрупана до горе с кутии с чай, захар и всякакъв вид оръжия.

— Салаам. Ти продаваш оръжие ли? — попита Кери Фалах.

— Всяка чайна и половината магазини в Рамади продават оръжие — отвърна Фалах и я погледна, сякаш никога не беше виждал някой като нея. Дегизировката не вършеше работа, но какво трябваше да стори тя? Да се разхожда, облечена в минипола и потник с презрамка през врата? — Ти си американка, нали?

— Оценявам това, което правиш — благодари му тя.

— Просто ми дай парите и не казвай на никого — отвърна Фалах. Тя отвори найлоновата чанта, която носеше, и му подаде парите, взети от тайно скривалище, в стодоларови банкноти, които Демпси държеше в един сейф в централата на Американската агенция за международно развитие. — Кога ще дойде този човек?

Кери погледна часовника си.

— След около двадесет минути. Мога ли да се срещна с него тук отзад?

— Не обичам да продавам оръжие пред клиентите си. Обикновено го правя отзад, но не можем да позволим на жена да влиза в чайната. Скрий се тук. Ако някой иска да купи, ще му кажа да дойде по-късно.

— Как върви бизнесът? — попита го Кери.

— Не е чак толкова зле, слава на Аллаха — отвърна Фалах. — Въпреки че доставките са добри, цените продължават да се покачват. Това се отразява на печалбите ми. Ако се интересувате — той я погледна, — мога да ви снабдя с каквото пожелаете.

— На какви цени вървят обикновените оръжия? — попита тя.

— Зависи. — Той сви рамене. — За чисто нов американски „Глок 19“- четиристотин и петдесет долара. За един АКМ, „Калашников“, неизползван, от сто и петдесет до двеста и петдесет долара. — Той внимателно я изгледа, след което попита: — Ще екзекутират ли Саддам? — Саддам Хюсеин, който сега лежеше в затвора „Абу Гариб“, току-що бе обвинен в престъпления срещу кюрдите и шиитите.

— Не знам. Зависи от иракчаните — отвърна Кери.

— Нищо не зависи от иракчаните — заяви той и даде знак на Уарзер.

Двамата мъже излязоха от помещението, Фалах се върна към работата си, а Уарзер отиде да наблюдава, докато тя чакаше Ромео да се появи. В склада беше горещо и предизвикваше усещане за клаустрофобия — тънък лъч слънце се промъкваше през една цепнатина между задната врата и хлътналия щурц.