Андрю Каплан - Вътрешна сигурност

— Знаеш ли дали това е вярно за капитан Демпси?

— Не зная нищо. И не биваше да казвам нищо, но…

— Но какво?

— Харесвам те, Кери. За мен ти си най-доброто от Америка, толкова си добра. Няма да кажа нищо и за капитан Демпси. Само — той се поколеба, — само си мисля, че си много самотна.

Кери разговаряше с полицейския началник Хаким Гасид за информаторите, когато Върджил дойде и я дръпна настрана.

— Я ела да видиш нещо — рече той.

Тя го последва до килията, където той държеше оборудването си. На лаптопа си той ѝ показа две сцени от вътрешността на фамилната къща на Ромео — на входа и в централното помещение.

— Това е от снощи — обясни той и върна назад записа, при което хората започнаха да правят жестове и да се движат наобратно. След това, когато Ромео влезе в къщата, Върджил пусна записа с нормална скорост.

Кери видя как Ромео се появява на входа и отива в централното помещение. Като почти навсякъде из Рамади, нямаше електричество и стаите бяха осветени с фенери и свещи. Тя се заслуша, когато той поздрави жена си и майка си, а после прегърна децата си. Като в повечето иракски домове мебелите бяха рядкост и бяха наредени покрай стените, а на пода в централното помещение беше постлан килим. Засега всичко, включително и разговорът, изглеждаше нормално, като изключим, че тя забеляза как Ромео непрекъснато се оглежда. В един момент той се качи, взе една лампа и я огледа.

Търси подслушвателни устройства, помисли си тя. Знае. Разбира се, че знае. „Идиот“, помисли си тя и подсъзнателно се срита. Първо, той не е глупав и, второ, някой, съсед или член на рода, трябва да бе забелязал Върджил, който дори и когато най-сполучливо се дегизираше, не можеше да мине за кюрд — и не че хората няма да се запитат какво прави един кюрд в Рамади.

Видя как Ромео оставя на жена си част или всички пари, които Кери му бе дала — бе невъзможно да се прецени, — и да прошепва нещо в ухото ѝ, което не можеше да се чуе. А в далечината, дори на шума от филма, можеше да долови стрелба.

Докато двамата с Върджил гледаха, Кери превеждаше шепнешком останалата част от разговора, която можеше да долови.

Видяха как Ромео отива в единия край на помещението, вдига килима, издърпва една дъска от пода и изважда оттам автомат АКМ. След което той постави обратно дъската и започна да проверява оръжието.

Децата се върнаха — той поговори с тях и им позволи да се покатерят върху него. Малкото момче се опита да вземе автомата и Ромео се усмихна и му показа как да го държи, за да се прицели. След това жена му и майка му ги отведоха, най-вероятно в леглото.

Нещо липсваше. Какво бе то? Тя гледаше видеото съсредоточено и в този момент го забеляза. Нямаше нервен тик. Той не потрепваше с глава. Спазмите бяха изчезнали. „Жалък кучи син“, помисли си тя. Защо го бе правил? За да спечели симпатията ѝ в „Абу Гариб“? За да разсейва разпитващите? За да му помогне да прикрие самоличността си? Или той просто бе патологичен лъжец? Всичко, което бе казал, трябваше да бъде приемано с голямо недоверие. Но тя вече знаеше това, нали?

— Няма тик. Това ли искаше да ми покажеш? — попита тя Върджил.

— Почакай — отвърна той и вдигна предупредително пръст.

Майката, Аасера, влезе, направи чай и му донесе една чаша. Известно време разговаряха за семейството. Той я попита за Кери, американката и нейния иракски спътник, Уарзер.

— Не им вярвам — каза Аасера. — Те се преструват, че са приятели, но са неверници. Защо ги доведе при нас?

— Ама, нямах избор. Иншаллах, те няма да ни притесняват повече — обясни той.

— Погрижи се за нея. Мисля, че тя е опасна, тази руса шармута.

— Достатъчно, жено. Не се бъркай в моята работа — отсече той и ѝ даде знак да напусне. Тя му хвърли подозрителен поглед и излезе от стаята. Веднага след като се махна, той извади мобилния си телефон и започна да праща текстово съобщение.

— Можем ли да видим какво пише и номера, на който го изпраща? — попита Кери.

— Това не е телефонът, който му дадохме. Базата в Багдад вероятно може да го вземе от комуникационното разузнаване на клетъчната мрежа на „Иракна“. АКИ може би разполагат със своя собствена функционираща клетъчна станция. Може би ще успеем да го вземем от компания „Иракна“. И аз мога да го взема от тях, но ще отнеме два часа.

— Да го направим — рече тя и понечи да стане.

— Почакай — спря я Върджил. Той пусна записа на бързи обороти, така че да пропусне около час, и тя внезапно чу звуци от кадрите и видя Ромео да се изправя. Жена му Шада го погледна и попита кой може да е това в този час. Той се пресегна да вземе автомата, след което го остави на стола и ѝ даде знак да отвори вратата. Последва я до входа.