Андрю Каплан - Вътрешна сигурност

— Моите хора идват насам. Когато пристигнат, ще те отведат до летището — заяви той и се облегна назад. — Преди да направим това, ти, естествено, ще ми дадеш мобилния телефон.

— Аз няма да тръгна никъде.

— В такъв случай, с теб е свършено — каза Фийлдинг с толкова самодоволен вид, сякаш президентът на студентско братство наблюдаваше как някой новоприет член е станал за смях. — С кариерата ти е свършено. Ще ти повдигна и обвинения, Кери. Гарантирам, че ще намерим за какво да те подведем под отговорност. Истината е, че е невъзможно да си в този бизнес и да не нарушиш някой закон или решение на Конгреса, или нещо друго.

Седяха, без да разговарят. Кери си мислеше, че мръсници като него винаги се измъкваха, но щеше да намери начин, щеше да го разобличи, дори това да беше последното нещо, което щеше да направи. Апартаментът бе тих, дори шумът от вечерния трафик на Бейрут не можеше да пробие стените. Тя се запита дали с кариерата ѝ наистина е свършено. Щеше да свърши, когато хората на Фийлдинг пристигнеха. Точно както баща ми, помисли си тя.

Някой почука на вратата.

Oyзай, Бейрут, Ливан

Фийлдинг отвори вратата с пистолет в ръка. Беше Сол Беренсън, който теглеше след себе си куфар на колелца, очевидно пристигаше направо от летището. Върджил бе с него и носеше автомата си в твърд пластмасов калъф за оръжие.

— Здравей, Дейвис. Нашествие ли очакваш? — попита Сол и влезе, без да изпуска от очи пистолета. Върджил го последва.

— Матисън компрометира „Ахил“, последната ни тайна квартира. Никак не бих се учудил, ако направи същото и с тази — отвърна Фийлдинг и прибра пистолета в джоба си.

Сол свали сакото си и седна срещу Кери. Погледна към Фийлдинг, който след миг остави оръжието.

— Разбрах, че Славея е мъртъв — обърна се Сол към Кери.

— Рана също — промълви тя и извърна поглед. — Фийлдинг твърди, че тя е била само контакт.

Сол потри ръце, сякаш му беше студено.

— Жалко, че не можахме да го разпитаме. Можеше да го притиснем и да научим всичко на хиляда процента.

— Какво очакваш? — намеси се Фийлдинг. — Казах ти, че е твърде неопитна, за да ръководи подобна операция. Трябваше да я дадеш на мен.

Сол погледна Фийлдинг.

— Какво би направил по-различно Дейвис? За протокола — изрече тихо той.

— Щях да използвам нашите хора, а не „Ливанските сили“. И аз щях да избера мястото — заяви Фийлдинг.

— Нямаше време — и тя вече бе започнала да подо… — започна Кери, но Сол вдигна ръка, за да я спре.

— Кери имаше моето одобрение — изрече той.

— Виж, Сол, знам, че тя ти е протеже, но това е моята база. Искаш ли аз да я ръководя или не? — попита Фийлдинг.

— Почакай — извика Кери, извади мобилния телефон и го подаде на Сол. — Не всичко се провали. Това е на Славея.

Сол подхвърли апарата на Върджил.

— Искам всяко проклето и най-дребно и ненужно нещо, което някога е било качено на този телефон — нареди той на Върджил, който кимна, след което се обърна към Фийлдинг: — Трябва да говоря с Кери насаме, Дейвис. Но ти ще се зарадваш да научиш, че тя напуска Бейрут.

— Ама, Сол — понечи да каже нещо тя, но се спря, след като той я погледна.

Сол се обърна към Фийлдинг, който се усмихваше широко.

— Постъпваш правил… — започна Фийлдинг, но Сол го прекъсна.

— Ти също си тръгваш, Дейвис. Трябва да говоря и с теб. Ще се срещнем в офиса, онзи на „Рю Маарад“, след — той погледна часовника си — около час.

— Какви ги приказваш? Как така ще си тръгвам? — изрече Фийлдинг и се изправи.

— Лангли. Имаме нужда от теб там. — Сол се усмихна. — Всичко е наред. Ще ти обясня. Сега първо трябва да се оправя с Кери, става ли? — Той погледна към нея. — Какво пиеш?

— Водка. „Белведере“.

— Може ли? — попита той и се пресегна към чашата ѝ. — Полетът беше адски дълъг.

Фийлдинг погледна мрачно към Кери и взе сакото си. Изгледа как Сол изпи водката в чашата.

— А какво става с базата? Кой ще я ръководи? — попита той.

— Ще доведем Сандърс от Анкара. Не се притеснявай. Само временно е — успокои го Сол и направи жест, сякаш не е кой знае какво.

— За Бога, Сол. Можеш ли да ми подскажеш нещо? — попита Фийлдинг.

Сол поклати глава.

— Никой освен теб не бива да чуе. Не искам тези двамата — той посочи Кери и Върджил — да знаят. След малко идвам. Обещавам.

Фийлдинг се вгледа в Сол за миг, сякаш се опитваше да реши дали да му повярва.

— Ти сигурно знаеш, че накарах няколко от моите хора да дойдат — рече той. — Не искахме повторение на „Ахил“.