Той спря да крачи из стаята и я изгледа, устните му мърдаха, сякаш се опитваше да преглътне, но не можеше.
— Търсихме Дима. Тя изчезна — заяви той.
— Така ли? — отсече тя. — Подала е формуляр DS-160, използвайки фалшивото име Джихан Миради точно през твоето собствено въшливо посолство и не сте го засекли. Да не споменавам, че любовницата ти е предавала всичко, до което си се докосвал, на Абу Назир в Ирак чрез Славея. Така че единственият въпрос е: дали си напълно некомпетентен, или си предател, кучи сине?
Фийлдинг погледна пистолета в ръката си, сякаш бе някакъв извънземен обект, който никога не бе виждал преди това. Пръстът му, забеляза Кери, бе на спусъка.
— Рана не ми беше любовница — най-сетне изрече той. — Познавах я бегло.
— Глупости! — отсече тя. — Звънял си ѝ многократно всяка седмица от месеци. След това си изтрил съобщенията от файловете на компанията и базата данни на Агенцията за национална сигурност. Направено е в същия ден, в който ми нареди да напусна Бейрут, и — между другото — наистина бих искала да знам как си успял да извъртиш този малък трик.
— Не зная за какво говориш — защити се той.
— Разбира се, че знаеш, Дейвис. Дори не си си и помислял, че някой някога ще разбере, нали? Е, познай какво, задник? Аз знам. И не съм единствената.
Фийлдинг я погледна странно, с лека налудничава усмивка. Кери се запита дали е психически стабилен. „Странно е точно аз да си помисля това“, каза си тя.
— Мислиш си, че знаеш нещо, Матисън, но всъщност това не е така. Имаше неща, които се случваха, а ти нямаше никаква представа за тях — заяви той и се поизправи. — Разкажи ми за последната си издънка. Как умря Рана?
— Искахме да хванем Славея. Той беше едновременно двоен агент и агент за свръзка на Хизбула, според нас и на „Ал Кайда“ в Ирак. Свързан е с Абу Убайда и вероятно с Абу Назир. Интересувахме се особено от приятеля на Дима, Мохамед Сидики, за когото, между другото, ти също така никога не си споменавал на никого в Лангли и който може да е бил свръзката. Само че „Ливанските сили“ избързаха и извадиха оръжието си. Славея я застреля.
Фийлдинг погледна мрачно към завесата на прозореца, сякаш можеше да види през нея. Завесата оставяше впечатлението, че стаята е затворена отвсякъде като килия.
— Горката Рана — изрече той и отпусна пистолета в ръката си до хълбока си. Върна се обратно на дивана и седна. — Тя беше толкова красива жена. Когато си с нея, хората те забелязват.
— Беше ти любовница, нали?
— Беше свръзка. Може да сме правили секс няколко пъти, но… — Той се поколеба.
— Какво има, Дейвис? Не ти ли пускаше? Или ти си бил този, който не можеше да го вдигне?
Фийлдинг я погледна, сякаш я вижда за първи път.
— Настина си кучка, нали?
— Но не и предател — отвърна тя и се огледа. — Тук няма никой. Нека си остане само между нас. Ти не си имал представа каква е била тя, така ли? За кого е работила?
Фийлдинг почти неуловимо поклати глава.
— Ами Славея? — попита той.
— Той също е мъртъв. Проклетите ЛC. Двама от охранителите му от Хизбула се измъкнаха. Имаме един ранен от ЛС.
— Значи не разполагате с нищо?
— Не съвсем — отвърна Кери и извади мобилен телефон от джоба си. — Това е на Славея.
Фийлдинг протегна свободната си ръка.
— Дай ми да погледна — каза той.
Кери поклати глава, а русата ѝ коса се люшна.
— Любопитна съм, Дейвис. Как разбра за срещата тази вечер? Кой ти каза? Не съм била аз и не е бил Върджил. Зиад ли беше? Или някой от ЛС? Заради теб ли прибързаха и извадиха оръжието си?
Той насочи пистолета към нея.
— Нещо си се объркала, Матисън. В случай че си забравила, аз съм ръководител на базата, а не ти. Ако мога да предам мобилния телефон в Лангли, може би бъркотията, която си забъркала, няма да е пълно фиаско. Дай го тук. — Той протегна свободната си ръка.
Кери прибра мобилния телефон в джоба си.
— Какво ще направиш, Дейвис? Ще ме застреляш ли? — попита тя.
— Нямаш си никаква представа, нали? — Той се усмихна. — Тази година се провеждат междинните избори за Конгреса. Никой няма да притеснява агенцията. С теб тук е свършено. Ние осъществяваме извънредни премествания на ислямски екстремисти в други затвори. Ти ще получиш нова задача. Можеш да разпитваш лошите в Североизточна Полша, далеч на майната си. Съветвам те да се облечеш топло, Матисън. Чувал съм, че там е студено по това време на годината.
— Никъде няма да ходя. А на теб ще ти се наложи да вземеш това от мен — отвърна тя и потупа джоба, където бе пъхнала мобилния телефон.
Читать дальше