Андрю Каплан - Вътрешна сигурност

— За „Ал Кайда“ ли работи Мохамед? Има ли връзка с Абу Назир?

— Не знам. Никой не говори за Абу Назир. Никой не знае кои са свръзките му. Таха веднъж говори за заместника на Абу Назир, Абу Убайда.

— Какво каза?

— Каза, че той е палачът на Абу Назир.

Хиподрумът, Бейрут, Ливан

Разположиха се между дърветата зад голямата трибуна на пистата на хиподрума, слънцето хвърляше сянка над трибуната от другата страна на пистата и дърветата. Бяха седмина: тя, Върджил, Зиад и четирима мъже от „Ливанските сили“, които той бе довел със себе си. Бяха добре въоръжени, и четиримата с автомати М4 — единият от тях имаше в добавка и гранатомет М203.

На Кери не ѝ харесваше, че ще използват ЛС, „Ливанските сили“, но нямаше голям избор. Нещата се развиваха твърде бързо. Смяташе, че Сол е на път за Бейрут, но нямаше да стигне тук навреме, а и те не разполагаха с достатъчно такова, за да извикат на място ГСО, екип от групата за специални операции на ЦРУ.

Имаше поне сто причини да не използват ЛС. Те не бяха обучени, не бяха под нейно командване, бяха религиозни до дъното на душата си и щяха да си имат работа със своите шиитски врагове. Абсолютно кошмарен сценарий.

Имаше само една причина да ги използва. Славея — Ал-Дуни, никога не ходеше никъде без въоръжени пазачи от Хизбула, така че тя се нуждаеше от някаква физическа сила. Сол се бе съгласил неохотно по време на обмяната на съобщения по-рано през деня.

Тя отиде до едно интернет кафене на „Рю Макхул“ в „Хамра“, близо до Американския университет, настани се на един компютър до стената, до един арабски тийнейджър, който играеше онлайн с приятели. Както се бяха разбрали преди това — да не използва за работата си нормалните канали, до които Дейвис Фийлдинг би имал достъп, — двамата със Сол комуникираха през чат канал за тийнейджъри, който бе с толкова натоварен трафик, че имаше минимален шанс разговорът им да бъде хакнат. Обемът просто бе твърде голям, за да може дори търсачката на някоя мощна разузнавателна агенция да открие някой индивидуален разговор.

Според начина, по който бяха организирали чата си, Кери трябваше да е гимназист последна година от Блумингтьн, Илинойс, на име Брадли, а Сол бе момиче на име Тифани от близката местна педагогическа гимназия. Тя му изпрати доклада си и снимката на Мохамед Сидики като прикачени файлове.

„Здравей, сладко пайче, накара всички в сабиюа да откачат“, написа Сол. САБИЮА бе службата за анализи на ЦРУ в Близкия изток и Южна Азия, елитен екип, който включваше най-добрите експерти по Близкия изток на агенцията.

„цбт?“ — върна обратно тя. Участва ли и звеното към Центъра 3а борба с тероризма на Дейвид Естес?

„24/7. ревнувам, привличаш вниманието на всички момичета.“ „Крайно време бе от Аангли да обърнат внимание“, сърдито си каза тя.

„познаваш ли истинския мс? с кого се cpeщa тя?“ Това бе големият въпрос. Tози, чийто отговор тя категорично трябваше да знае. Кой в действителност беше Мохамед Сидики? Какво знаеше 3а него компанията? И за кого работеше той?

„все още не — написа в отговор Сол, — но твоето бивше голямо приятелче за цял живот, али, работи по въпроса, сякаш това е изпит по сат.“ Значи нейният бивш голям приятел за цял живот, „али“, Алън Йерушенко и колегите ѝ в Службата за стратегии за набиране на информация и анализ.

„мери ел смята, че е багаж, а не катер.“ Надяваше се, че той ще разбере, че има предвид, че Мариел смята, че Сидики е иракчанин от Багдад, „багаж“, а не от Катар, което Сол произнасяше като „катер“. Това, плюс факта, че Славея искаше Рана да му доставя информация за Ирак, доказваше, че всичко, което се бе случило в Бейрут и Ню Йорк, сочи като стрелка на компас към Абу Назир.

„тя гледа бу н и приятели“, върна Сол, давайки да се разбере, че е схванал съобщението ѝ. Опитваха се да открият нещо за „бу н“, Абу Назир.

„ще дойдеш ли да ме видиш?“, отвърна тя.

„ще се видим скоро, а какво става с нашето малко пиленце?“ Значи Сол бе на път за Бейрут. Слава Богу. Малкото пиленце бе Славея.

„довечера излиза на голяма среща, добре ли е да използвам лс?“

Последва толкова дълга пауза, че не бе сигурна дали Сол е все още там. И трябваше да си спомни и за часовата разлика, помисли си тя и погледна часовника си. Беше 2:47 вечерта в Бейрут и малко преди осем сутринта в Лангли.

„само ако се налага, пази се“, изпрати той. Очевидно не му харесваше. Е, тя самата не бе в екстаз. "Цялото това танцуване в кръг“, помисли си тя, е, защото Фийлдинг има връзка с двойна агентка, която дори не чука.“