Андрю Каплан - Вътрешна сигурност

Рана се втренчи в нея с широко отворени очи.

— Коя си ти? Какво искаш от мен? — прошепна тя.

— Истината. Християнската Библия казва, че истината ще те освободи. В този случай това е буквалната истина. Но ако ме излъжеш… — Кери погледна към пейката и кофата с вода — повярвай ми, няма да ти хареса.

— Откъде знаеш за мен? И за Триполи? От Дима ли, тази кучка? Не може да си държи устата затворена, също както не може да не си разтваря краката.

— Наистина ли си представяше, че можеш да бъдеш любовница на шефа на база на ЦРУ, да се срещаш със сирийски шпиони и да не привлечеш вниманието? — отвърна Кери. — За кого работиш?

— Не знаеш ли? — Рана навлажни устните си. Тъмна коса, тъмни очи. Привлекателна жена, помисли си Кери. Такава, която смяташе, че външният ѝ вид винаги ще я измъкне от трудна ситуация. — Божичко, бих убила за една цигара.

— По-късно. — Кери се намръщи. — Трябва да започнеш да отговаряш на въпросите ми или нещата няма да се развият добре за теб. За кого работиш? Хизбула?

Рана поклати глава с едва доловим намек за усмивка по устните си.

— Кос емек Хизбула — заяви тя, използвайки най-мръсния арабски вулгарен израз. — Нито за Хизбула, нито за сирийците.

— За кого тогава? Ал-Дуни е от ГДС.

— Кой ти каза това? Дима? Ти от ЦРУ ли си? Хванала ли си я? Тя проговорила ли е?

Кери се замисли за миг, мъчейки се да вземе решение. Опитваше ли се Рана да я изиграе? Щеше да види кой кого щеше да изиграе.

— Дима е мъртва. В момента шансовете ти също не изглеждат много добри — отвърна Кери. Това имаше ефект. Видя как Рана пребледня. Тя поклати глава, а разкошната ѝ кестенява коса се отмяташе напред-назад. — Последен шанс. След това влизат мъжете. Изгарят от желание да се появят. Да поработят над добре изглеждаща жена като теб. Нещо, което ние, жените, знаем — продължи Кери и скръсти крака. — Красотата е толкова крехко нещо, нали? За кого работите ти и Ал-Дуни?

Рана поклати глава. Кери реши да пробва, като сподели малко повече истина.

— Двоен агент ли е Ал-Дуни? Единственият начин да ти помогна е ти да ми позволиш да го направя. Само трябва да кимнеш.

Почти неохотно, Рана кимна.

Умът на Кери препускаше. Ако Ал-Дуни беше двоен агент, за кои две страни работеше? Кой го ръководеше? Приятелят на Дима, Мохамед Сидики? Иракчанинът, който се преструваше, че е катарец, според Мариел. Или Рана ѝ казваше това, което си мислеше, че Кери иска да чуе?

— За кого работи наистина?

— Не съм сигурна. Но той бе човекът, който запозна Дима с приятеля ѝ, катареца — отвърна Рана.

— Мохамед Сидики? Чух, че той не е истински катарец — пробва Кери.

— Говорила си с Мариел. — Рана се намръщи. — Иншаллах, дай ми една цигара и ще ти кажа всичко, което искаш да знаеш.

Кери отиде до вратата, излезе и се върна с една запалена цигара „Марлборо“. Пъхна я между устните на Рана. Сега щеше да разбере дали наистина актрисата бе решила да съдейства.

— Добре — започна Рана, като си дръпна и издиша струйка дим. — Права си. Работя за Таха. Имам предвид Ал-Дуни. Вербувах също и Дима, макар че тя се преструваше, че е маронитка от „Алианс 14 март“. Както очевидно знаеш, и двете идваме от север, и двете сме сунитки, и двете сме дъщери на бащи от „Мурабитун“.

— Таха ал-Дуни те е вербувал, за да станеш любовница на Дейвис Фийлдинг?

— Не съм му любовница — отвърна Рана, дръпна си от цигарата и позволи на Кери да я извади от устните ѝ, за да може да издиша.

— Какво имаш предвид? Да не би да казваш, че не правите секс? Ти си красива жена. Дори известна.

— Не е толкова просо. Първоначално правехме, но сега ме използва основно, за да парадира. Срещаме се на партита, дипломатически приеми, подобни неща. — Тя сви рамене.

— Но ти го шпионираш?

Рана кимна.

— Той знае ли?

— Не знам какво знае. — Тя сви рамене. — По-късно с пристигането на Мохамед, приятеля на Дима, акцентите се промениха.

— От какво към какво?

— От всичко, което можехме да открием за дейността на ЦРУ в Ливан и Сирия, към Ирак. Искаха да разберат какво знаят и не знаят американците и какви са плановете им в Ирак.

— Мохамед, приятелят на Дима, ли ръководи Ал-Дуни?

Рана изсумтя подигравателно.

— Това ибн ел химар? Муле. Той е куриер, момче за доставки. Никой.

— Дима се е страхувала от него?

Рана кимна.

— Копелето я малтретираше, това прасе. Тя изпитваше ужас от него. Стигаше само да я погледне.

„Това каза и Мариел“, помисли си Кери. Значи по този начин бяха накарали Дима, плеймейтката сунитка, да стане терорист. Ако Славея не командваше парада, а Мохамед е бил само куриер, чия бе операцията? И какъв бе техният интерес към американската информация за Ирак? Отговорът бе очевиден.