Андрю Каплан - Вътрешна сигурност

— Виждам я. С кого говори? — попита Кери.

— Не мога да разбера оттук. Но той е довел въоръжени хора със себе си — отбеляза Върджил и бутна ръката ѝ. — Ето там, до онзи голям камък под ъгъл и до храма на Венера.

Видя ги. Мъж с нещо, което приличаше на АК-47, легнал настрани под ъгъл върху огромен камък, още един на стъпалата към Големия двор и други двама до храма на Венера.

— Виждам четирима — заяви Кери.

— По дяволите — измърмори Върджил. — Как са успели да влязат в музейния комплекс с оръжия?

— Те са Хизбула. Как мислиш? — обади се Зиад.

— Можем ли да чуем какво казват? — попита тя Зиад, който бе разопаковал един куфар и бе фиксирал параболична чиния, насочена към Рана през отворената врата на балкона.

— Може би. — Зиад сви рамене. — На около четиристотин метра са от нас. Настроих системата за разговори от такава дистанция. Петдесет на петдесет е. — Той ѝ подаде слушалките и нагласи видеокамерата да записва срещата, която наблюдаваха.

Кери слушаше съсредоточено. Чу жена, Рана, да говори на арабски, казваше нещо — думите бяха неясни — за „него“, който и да бе това, отговориха ѝ, че трябва да бъдат по-внимателни след (нещо неясно) за Ню Йорк. Някакъв глас, мъжки, обясняваше (нещо неясно) за „съсредоточаване върху Анбар“.

Кери се поизправи. Това не можеше да е вярно. Какво общо, по дяволите, имаше една актриса, която се чука с американския шеф на базата на ЦРУ в Бейрут, с провинция Анбар в Ирак? Защо това ще има значение за Хизбула? Те нямаха нищо общо с Ирак. Но Иран, спонсорът на Хизбула, има, помисли си тя. И все пак нещо не бе както трябва. И Рана, и Дима бяха сунити от Севера, които се преструваха, че са християнки. Защо даваха информация на Хизбула или на сирийското ГДС, което бе алевитско?

В този миг мъжът се отдръпна от колоната. Тя фокусира бинокъла си върху него.

— Това Славея ли е? — попита я Върджил.

Макар от такава дистанция разпознаването да бе несигурно, тя беше почти убедена, че е Славея.

— Той е. Приятелката на Фийлдинг е една гадна малка къртица — заяви Кери.

— Човече! Но той е шеф на базата. Той държи ключовете на кралството [18] Препратка към евангелието на Матей и думите на Исус към Петър: „Аз ще ти дам ключовете на небесното царство“. — Бел. прев. . Какво ли ѝ е дал? — промълви Върджил.

„Не“, помисли си Кери. Въпросът не бе какво е дал, а на кого го е дал. За кого работеше той наистина? И внезапно я озари.

Ами ако Славея беше двоен агент?

Тогава въпросът ставаше: кой в действителност го ръководи? Иранците чрез Сирия и Хизбула или „Ал Кайда“ в Ирак? Имаше само един начин да разбере. Трябваше да заловят Рана, помисли си тя, докато се напрягаше да чуе нещо през слушалките.

— Всичко за Ирак (думите се разпаднаха) най-голям приоритет, разбираш ли? Ако можеш да се добереш до лаптопа му — чу как нарежда Славея.

— Не е лесно — отвърна Рана. — Ами Дима?

— Чухме единствено, че операцията се е провалила. Трябва да предполагаме най-лошото. А другата ти приятелка, Мариел? — „Двете с Мариел се оказахме прави“, помисли си Кери. Издирваха и младата манекенка. Славея каза още нещо, но тя не можа да го разбере. През бинокъла видя, че те се отдалечават зад някакви камъни. „По дяволите“, помисли си тя.

— С какво дойде дотук Славея? — попита тя Върджил.

— Забелязах два джипа тойота, паркирани близо до сука — отвърна Върджил. Имаше открит пазар с щандове за шауарма [19] Арабско ястие, в някои страни известно под турското название дюнер кебап. — Бел. прев. и търговци на сувенири точно пред територията на храмовия комплекс. — Двама бойци на Хизбула стоят на стража.

— Можем ли да отвлечем вниманието им достатъчно дълго, за да сложим подслушвателни устройства в колите? — попита Кери.

— Не, освен ако имаш на разположение цял харем с момичета от Хизбула — отвърна той, а Зиад се обърна и се ухили, показвайки им златния си зъб.

— Не, отказвам да бъда доброволка — заяви Кери. Гледаше през бинокъла как Рана и Славея влязоха в храма на Бакхус. Беше невъзможно да чуе нещо, което те говореха, през дебелите древни мраморни стени. — Трябва да хванем Рана.

— Тук ли искаш да го направим? — попита Върджил и направи лек жест, с който обгърна цялата долина Бекаа. Тя разбра какво имаше предвид той. Бяха в провинция на Хизбула. Ако нещо се объркаше, шансовете да се измъкнат живи бяха минимални.

— Тя дойде със собствената си кола — отвърна Кери. Рана бе шофирала дотук сама в бледосиньо БМВ седан. Забелязаха го паркирано в една странична улица, която водеше към сука и входа на храмовия комплекс.