Андрю Каплан - Вътрешна сигурност

— Къде е ванът? — попита тя.

— Зад ъгъла — отвърна Върджил и направи знак с брадичката си.

— А Славея?

— Замина. И двата джипа.

Няколко минути по-късно те наблюдаваха как Рана слиза надолу по улицата и се качва в БМВ-то.

— Иди да докараш вана — нареди Върджил на Зиад и той тръгна натам.

Наблюдаваха я как се опитва да запали колата, чуха как стартерът изсвири и двигателят не запали.

— Кога ще действаме? — попита Кери.

— Изчакай, докато слезе от колата — обясни Върджил, а в този миг Зиад се появи иззад ъгъла с минивана. Той спря превозното средство на около пет метра по-назад.

Гледаха кака Рана се опитва да запали БМВ-то, след което тя просто остана в безизходица вътре. Докато седеше в колата и се опитваше да разбере какво става, с всяка секунда нещата ставаха по-опасни, Върджил извади спринцовката от джоба си, махна капачката и я скри в ръката си.

— Хайде, изкарай я от проклетата кола — промълви той.

Когато Рана понечи да слезе, Кери и Върджил се приближиха към нея, а Зиад премести още по-напред минивана.

— Ахлан, имате ли нужда от помощ? — попита я Кери на арабски.

— Тази глупава кола — започна да обяснява Рана, но не можа да довърши, защото Върджил я сграбчи и я убоде с иглата в рамото. — Какво е… — опита се да извика тя, но вече бе започнала да се отпуска, когато Кери отвори вратата на минивана, а Върджил я избута върху седалката. Кери хвана със свинска опашка китките ѝ, макар да виждаше, че е излишно. Рана бе изгубила съзнание. Кетаминът действаше бързо, помисли си Кери и сложи предпазния колан на отпуснатата жена, докато Върджил отвори капака на БМВ-то и закачи отново оловния кабел на свещите.

— Ключът е на стартера. Тръгвай — каза ѝ той и заобиколи, за да се качи в минивана до Рана. След секунди миниванът потегли, а Кери го последва с БМВ-то.

Когато Рана се съвземеше, щяха да са се прибрали в Бейрут. По един или друг начин, помисли си Кери, тя ще ни даде някакви отговори.

„Башура“, Бейрут, Ливан

Кери наблюдаваше как Рана отваря очи. Намираха се в складовото помещение на сутерена в сградата на тайната квартира, близо до гробище „Башура“, която базата в Бейрут бе нарекла с кодовото име "Ирокези“. Стаята беше празна, осветена от една крушка — стените бяха шумоизолирани, а вратата заключена. Актрисата бе вързана за стола със „свински опашки“. Единствената друга мебел бе столът, на който седеше Кери, един щъркел и дървена пейка, на която бяха сложили кофа с вода и кърпа. На стола до себе си Кери бе оставила своя „Глок 26“ с прикачен заглушител.

— Можеш да крещиш с пълен глас, никой няма да чуе — каза тя на арабски.

— Не е в стила ми — отвърна Рана. — Не и ако не ми плащат. Веднъж издадох страхотен писък в един филм на ужасите. Зли канибалски улици. Обратното на Добри канибалски улици, предполагам. Искаш ли да чуеш писъка?

— Не ми пука филмографията ти. Това не е кастинг — отвърна Кери.

— Пари ли искаш? Не съм богата — призна Рана.

— Ти си известна.

— Това са две различни неща.

— Не се интересувам от пари. Хайде да си поговорим за Таха ал-Дуни.

— За кого?

Кери погледна към пода, а после към Рана.

— Искам да ми кажеш истината. Ако го направиш, ще се върнеш към стария си живот след няколко часа. Ако откажеш, никога няма да напуснеш тази стая — заяви тя.

За един дълъг миг нито една от двете не каза нищо. Рана се огледа, сякаш търсеше изход.

— За какво става дума? — попита тя със съвсем лек трепет в гласа, който издаде нервността ѝ. „Актриса е — напомни си Кери. — Изкарва си парите с лъжи. Като всички нас.“

— Слушай, има вече много неща, които не е нужно да ни казваш. Знаем за теб. И за Дима, и за Мариел, и че си малката курва на Дейвис Фийлдинг, шефа на базата на ЦРУ в Бейрут. Ще стигнем дотам след минута. — Кери видя как Рана е шокирана от изреченото от нея, от това, че знаеше толкова много.

„Разпит 101“, помисли си тя. Нека субектът си мисли, че знаеш за него и дейността му, защото тогава ще предположи, че разполагаш с повече информация, отколкото му съобщаваш. Нещата, които ще изпусне случайно, са невероятни, защото ще смята, че го познаваш.

— Срещна се с Таха ал-Дуни в Баалбек. За какво беше срещата?

— Не зная какво имаш предвид — отвърна Рана.

— Напротив, знаеш. — Кери се намръщи, извади видеокамерата и ѝ показа записа, на който тя и Славея разговарят сред руините. — Мин фатлеки, да не правим нещата неприятни. Всъщност още преди да стигнем дотам, имам по-добър въпрос. Какво прави едно хубаво мюсюлманско момиче сунитка от Триполи с шиитски шпионин на ГДС и Хизбула?