Андрю Каплан - Вътрешна сигурност

„чао“, върна тя и се изключи.

Всичко това бе довело нея, Върджил и Зиад тук, на хиподрума, за срещата, която тя бе накарала Рана да уреди със Славея на голямата трибуна на състезателната писта. Състезанията се провеждаха само веднъж в седмицата, в неделя, така че днес, четвъртък, в този час голямата трибуна щеше да е празна. Дано това да убедеше Славея да дойде, а на войниците от ЛС да осигури свободно пространство за обстрел, ако нещата се объркаха.

— Откъде ще пристигнат? — попита тя на арабски.

— Оттам — посочи Зиад. — От авеню „Абдала ел Яфи“ към паркинга. Мога да поставя двама мъже сред дърветата близо до двора на френското посолство, за да се погрижат за всички, които останат при колата.

Кери се обърна към двамата мъже, които той посочи. Другите двама вече бяха заели позиции в конюшните, откъдето можеха да стигнат до голямата трибуна в рамките на тридесет секунди.

— Нали разбирате, че този мъж, Таха ал-Дуни, ни трябва жив? Дори и те да започнат да стрелят. Мъртъв не ни върши никаква работа.

— Той е хатна нийк Хизбула кара — изруга един от тях.

— Това не е добре. — Тя се обърна към Върджил. Тези луди типове просто щяха да започнат да стрелят. — Трябва да прекратим мисията.

— Твърде късно — отвърна той и посочи. — Ето го БМВ-то на Рана. — Кери видя синия седан да спира при портала. Хиподрумът беше затворен, но Рана бе подкупила пазача на портала предварително, за да могат да се срещнат тук.

Кери вдигна бинокъла си и видя, че това в БМВ-то бе Рана, сама. Изгледа как колата спря на паркинга, след което се обърна към двамата мъже от ЛС.

— Ако започне престрелка, извадете от строя джиповете, за да не могат да избягат. Елиминирайте пазачите на джиповете. Но не убивайте никой друг, ясно? — попита тя.

— Окей, ла машкила. — Той сви рамене. Няма проблем.

Кери не му повярва и проследи двамата мъже, които се отправяха през дърветата към района на паркинга.

— Да вървим — обади се Върджил, докато оглеждаше внимателно голямата трибуна. Леко се затича натам, автоматът му М4 — готов за действие. Кери и Зиад го последваха, а всяка клетка на тялото ѝ крещеше, че всичко това е грешка.

Тя бе обяснила на Рана, че ще бъде неин агент до второ разпореждане. Че ще има пари и че не трябва да казва нищо нито на Дейвис Фийлдинг, нито на Ал-Дуни или на когото и да било друг и може да не ѝ се налага да се вижда още много с Фийлдинг.

Първата ѝ инструкция към Рана бе да уреди среща със Славея — Ал-Дуни, като му каже, че има спешна информация за американската дейност срещу „Ал Кайда“ в Ирак. Докато Кери слушаше обаждането на Рана, Славея бе този, който поиска рандевуто да е на хиподрума.

— Какво целиш наистина? — беше я попитала Рана.

— Ти да дадеш на Ал-Дуни информация, която аз искам той да знае, а не тази, която той иска да научи — отвърна Кери. — И да узнаеш накъде отиват нещата, след като той получи данните.

— Имаш предвид за кого наистина работи той? Не вярваш, че са сирийците? — попита Рана.

— Той работи с повече от една страна.

— Нима не го правим всички? Това е Бейрут — отбеляза Рана.

Начинът, по който го каза, фатализмът в произнесеното напомниха на Кери за Мариел, докато тичаше към голямата трибуна и се скри, легнала по корем зад седалките на четвъртия ред. Другите двама войници от ЛС чакаха скрити в стаята за почивка на жокеите, близо до коридора, водещ от конюшните към пистата. Всички ли бяха такива? Обречени? Това ли представляваше Бейрут?

През цепнатината между седалките тя видя Рана да върви към мястото, където конете стоят преди надбягванията, за да изчака до парапета. Слънцето залязваше зад пистата, небето бе розово и златисто, наистина прекрасно, помисли си Кери, сенките се удължаваха, което правеше видимостта по-трудна. След съвсем малко щеше да е тъмно.

Няколко минути по-късно телефонът ѝ завибрира. Сигнал от войниците на ЛС близо до паркинга. Славея бе пристигнал.

Кери зачака, всеки умиращ нерв крещеше, сякаш електрически ток нахлуваше сред тях. Във всеки един миг Славея щеше да отиде при Рана. Беше изключително важно да чуе какво казва той, преди да действат. Каквото и да се случеше, не трябваше да бързат. Бяха сложили на Рана подслушвателно устройство и го бяха настроили към приемник, свързан със слушалката на Кери.

Тя забеляза Славея през процепа между седалките. Той бе придружен от трима охранители от Хизбула. Копелето наистина не ходеше никъде без охрана. Кери нямаше друг избор, освен да вкара в действие допълнителната огнева мощ.