Андрю Каплан - Вътрешна сигурност

— Салаам . Съвсем скоро се срещнахме. Дано това да е нещо добро — чу го тя как се обръща към Рана.

— Сам прецени. Вчера бях с американеца, след като се върнах от Баалбек — заяви Рана.

— В леглото му?

— Разбира се. Когато заспа, отидох до компютъра му. Ето файловете — продължи тя и му подаде флаш диска, който Кери ѝ бе дала.

— Това ли е всичко?

Рана поклати глава.

— Има и още. Става дума за американците, които правят нещо в Ирак.

— Кажи ми — настоя той.

— Мохамед Сидики. Научили са за него. Знаят, че е иракчанин, а не катарец — обясни Рана.

Кери напрегна слуха си, за да чуе — всяка сричка бе от огромно значение.

— Кара — изруга Славея. — Какво друго?

— Знаят също и за теб — започна тя, но не успя да довърши, защото в този миг двамата войници от ЛС, скрити в коридора, се появиха, като единият от тях започна да стреля по хората на Славея. Един от пазачите от Хизбула падна по лице — вторият се завъртя и отвърна на огъня.

„О, Боже“, помисли си Кери. Преди да успее да каже или направи нещо, Славея извади пистолет от сакото си. „Недей! Не и Рана! — крещеше мислено. — Недей!“

— Ах, ти курво! — извика той и стреля с пистолета от упор в лицето на Рана.

Внезапно се чу експлозия откъм паркинга. „Гранатометът“, помисли си Кери, като се полуизправи свита и извика на арабски:

— Не го убивайте!

Близо до нея Върджил и Зиад се изправиха и изпразниха автоматите М4 в тъмнината, която се освети от проблясващи откоси на изстрели.

„Баста Тахта“, Бейрут, Ливан

Двамата с Върджил се разделиха до френското посолство, близо до пистата, за да е сигурно, че един от двамата щеше да се върне. Използвайки автобуси и споделени таксита напред-назад из северната част на града, за да се увери, че никой не я следи, Кери се отправи към „Ирокези“, тайната квартира на авеню „Независимост“ в квартал „Баста Тахта“. Когато почука на вратата на апартамента, използвайки кода — три почуквания, после две, — Дейвис Фийлдинг ѝ отвори с пистолет „Берета“, насочен към нея.

— Чаках те — рече Фийлдинг.

— Имаш ли текила? Имам нужда от едно питие — отвърна тя.

— Само водка. „Белведере“ — предложи той и посочи към шкафа.

Кери отиде, сипа си чаша водка, отпи, след което се пльосна на креслото. Не изглеждаше да има някой друг в апартамента, което я изненада. Фийлдинг рядко ходеше някъде без двама агенти на ЦРУ със себе си. И никога не посещаваше тайната квартира, освен когато трябваше да проведе разпит. Така че защо бе тук, запита се тя.

Фийлдинг седна на дивана, който бе обграден като рамка от пердето, което напълно покриваше прозореца зад него. Все още държеше пистолета, обърна внимание Кери.

— Да не смяташ да ме застреляш, Дейвис? — попита тя.

— Това може и да не е най-лошата идея на света. Колко души уби този път, Матисън? — попита той и направи гримаса.

— Точно така, Дейвис — отвърна Кери, като си сипа още едно питие, усещайки как то я изгаря, докато се спуска надолу, и си помисли: „Слава Богу, че има алкохол“, без да ѝ пука в този миг каква щеше да е реакцията от смесването с лекарствата ѝ. — Умират хора. Тази вечер това се случи с твоята приятелка Рана. Славея я застреля в лицето. Вече не е красива. Наздраве — завърши тя и пак отпи.

Кръвта се оттече от лицето му. Тя виждаше колко шокиран бе той. Ръцете му стискаха пистолета толкова силно, че кокалчетата на пръстите му побеляха. Кери се запита дали наистина ще я застреля.

— Този път с теб е свършено. Малкото хубаво момиченце на Сол — изрече той с дрезгав глас. — Преди да приключа с теб, ще се озовеш във федералния затвор. — Фийлдинг се изправи и закрачи, докато продължаваше да говори: — През цялото време съм по петите ти. Наистина ли смяташе, че можеш да дойдеш в моята база, в моя град и аз да не разбера за това? Ти си глупава аматьорка. Надхитрял съм се с истински професионалисти в Москва, от КГБ, докато ти още си цапала пелените.

— Но няколко пъти си се оставил да те изненадат, нали? — отвърна тя. — Като например, когато твоето гълъбче, с което толкова се гордееше, Дима Хамдан, пристигна в Ню Йорк, за да убие вицепрезидента на Съединените щати и да взриви Бруклинския мост, а в базата в Бейрут цареше пълна тишина. Или пък това, че тя се оказа сунитка, а не християнка. Или пък че любовницата ти се оказа двоен агент на Славея, а той самият играе двойна игра за Хизбула и „Ал Кайда“ в Ирак, но нищо, дори думичка не се чу от великия Дейвис Фийлдинг, краля на Бейрут, само една голяма камара въздух под налягане!