Андрю Каплан - Вътрешна сигурност

— Ами ако не е сама? — попита Зиад.

— Дойде сама. Така и ще се върне. Защо си мислиш, че дойдоха чак до Баалбек? Тя не иска никой да знае за тази малка среща лице в лице — отвърна Кери.

— Дано си права. Щом започне престрелката, към задниците ни ще се насочат хиляди членове — отвърна Зиад.

— Ако тя е в беда, Славея или хората му може да се намесят — предложи Върджил.

— Аз ще я забавя — обеща Кери. — Щом срещата им приключи, той няма да се мотае наоколо за шауарма. Трябва да се уверим, че тя ще си тръгне след него.

— Приключихме ли тук? — попита Върджил.

— Да прибираме багажа. Вие двамата обличайте костюмите и извадете от строя БМВ-то ѝ. Аз ще направя така, че тя да закъснее за партито.

Двамата мъже кимнаха. Извадиха зелени барети със символа на Хизбула върху тях, камуфлажни бойни униформи и автомати — облякоха ги и започнаха да опаковат останалата част от оборудването. В тази среда всички щяха да предположат, че те са по легитимна задача на Хизбула и ако някой ги спреше, Зиад щеше да говори с тях на арабски и да им даде да разберат, че трябва всеки да си гледа своята работа. Кери щеше да ги последва според това какво се случваше с Рана и Славея в руините.

Върджил и Зиад тръгнаха след няколко минути. Опаковаха подслушвателното оборудване и слушалките и я оставиха с един минибинокъл.

Тя провери своя „Глок 26“, малкия деветмилиметров пистолет, който ѝ бе дал Върджил, и го прибра обратно в чантата си. Молеше се на Господ да не ѝ потрябва, след което насочи бинокъла към храма на Бакхус.

Славея бързо напусна храма. Хвърли поглед към хората си и те се запътиха към Големия двор и входното стълбище. Минута по-късно, увита в зелен хиджаб, „Приятелски цвят за Хизбула", помисли си Кери, Рана излезе от храма и ги последва.

Кери прибра бинокъла в чантата си, излезе от стаята и тръгна надолу по улицата. Бързо стигна до сука и се престори, че пазарува на една редица, близо до входа, откъдето щеше да дойде Рана. Само трябваше да се увери, че Славея няма да я види — придърпа единия край на хиджаба над лицето си като фередже. Знаеше, че Върджил и Зиад се бяха запътили да извадят от строя БМВ-то и да оставят хондата миниван на позиция.

— Ако се наложи, как ще го направиш? — беше го попитала по време на пътуването от Бейрут.

— Оловния кабел на свещите. — Той сви рамене. — Само го откачи. Тя няма да може да запали колата.

— А после само да го закача отново и ще е готова да потегли?

Той кимна. „А и да се надяваме, че като носят баретите на Хизбула, никой няма да ги спре — помисли си. — Да се надяваме.“

Славея и хората му се зададоха. Тя пристъпи към една уединена сергия, където се продаваха антики. Монети, грънчарски изделия, кехлибарени и сребърни бижута. Всички те се предполагаше, че са от римския и финикийския период. „Десет към едно, че са правени в Китай“, помисли си тя.

— Всички тези автентични ли са? — попита на арабски тя продавача, закръглен мъж с мустаци.

— Лично ще ви предоставя сертификат за автентичност от Бюрото за антики, мадам — отвърна той, докато Славея и хората му преминаваха. Един от тях хвърли поглед към нея и по гърба я полазиха студени тръпки.

— Вижте, мадам, римски бижута — продължи продавачът и ѝ показа една гривна от сребро и цветно стъкло.

— Автентична ли е? — попита тя и се отдръпна, за да провери уличката. Беше чисто.

— Сто и петдесет хиляди ливри, мадам. Или ако платите в американски долари — осемдесет и пет.

— Нека си помисля — поиска Кери, остави гривната и отмина.

— Седемдесет и пет хиляди, мадам — извика продавачът след нея, когато тя тръгна надолу по уличката. — Петдесет хиляди! Двадесет и пет американски!

Видя две малки арабски момичета на около десет години да стоят до една сергия, на която се продаваха молитвени броеници, и отиде при тях.

— Знаете ли коя е Рана Саади, телевизионната звезда? — попита ги тя на арабски.

И двете кимнаха.

— Тя е тук! Ще се появи всеки миг. Трябва да ѝ вземете автограф. Или най-малкото ще ѝ кажете здравей — обясни тя и ги упъти към улицата точно когато Рана слезе по древните каменни стълби и се запъти към изхода на храмовия комплекс. — Ето, вижте! — възкликна тя и ги побутна към актрисата. А когато Рана се приближи, извика силно: — Вижте! Това е Рана, прочутата звезда! Онзор!

Хората в сука вдигнаха очи и половин дузина жени заедно с двете момичета наобиколиха Рана, която първоначално изглеждаше изплашена, след което започна да се усмихва и да маха на всички, сякаш беше на платформата за шествия на Парада на розите. Когато тя започна да дава автографи, Кери се обърна и си тръгна. Откри Върджил и Зиад да ядат шауарма в арабски хляб на една сергия от другата страна на улицата, където бе БМВ-то на Рана.