Андрю Каплан - Вътрешна сигурност

— Къде можем да поговорим? — попита на арабски Кери.

— Ти ли си Кери? — отвърна Мариел и се наведе по-близо.

— Твърде шумно е. Хайде да отидем някъде.

— Не мърдам никъде, докато не се уверя, че си тази, за която се представяш. Откъде е Дима? Истинското ѝ родно място — извика червенокоската в ухото ѝ.

— Областта Аккар. Халба.

— Ела — рече Мариел, стана от своя стол и тръгна. Кери я последва. След като вървяха дълго, за да излязат от основната част на клуба и да стигнат до един коридор, те се озоваха пред опашка, която се извиваше като змия пред женската тоалетна. Мариел мина покрай редицата, извади някакъв ключ и отключи една странична врата в края на коридора. Тя водеше към празно складово пространство. След като провериха зад гърба си, за да се уверят, че никой не им обръща внимание, те влязоха вътре. С изключение на една-единствена електрическа крушка, стаята бе тъмна, а в задната част имаше наредени кашони. Чуваха как музиката пулсира през стените.

— Мъртва ли е Дима? — попита Мариел.

Кери кимна.

— Знаех си. Тези хора… — каза Мариел и горчиво поклати глава.

— Кои хора?

— Не знам. Не ги познавам. Не познавам и теб. Зная само, че е опасно. Знаех, че тя е в беда.

— Откъде знаеше?

— Дима и Рана винаги са си играели с огъня. Рана излиза с някакъв тип, който смятаме, че е от ЦРУ.

— Фийлдинг? — подхвърли Кери.

— Американец — кимна Мариел. — Като теб. От негово име ли идваш?

— Ти как мислиш?

— Не зная какво да мисля. Уплашена съм, ето това си мисля. Ако са убили Дима, могат да убият и мен. Погледни ме. Ръката ми трепери. — Тя вдигна ръка на бледата светлина.

— Преди по-малко от два месеца Дима изчезна. Какво се е случило?

— Той е виновен — отвърна Мариел.

— Кой?

— Новият ѝ приятел. Мохамед. Мохамед Сидики. Тя беше с него.

— Онзи от Дубай ли?

— Откъде си чувала за Дубай?

— От фотографа, Франсоа.

— Той е такъв кара , лъжец. Мохамед е иракчанин. От Багдад. Твърдеше, че е от Катар, но знаех, че лъже това куче. — Тя направи гримаса. — Първоначално Дима беше влюбена. Постоянно говореше за това колко е прекрасен. За това колко много пари има. За това колко добре изглежда. Какъв невероятен любовник е. Разхождаха се по плажа на хотел „Сейнт Джордж“ и гледаха изгрева на слънцето. Всичко заради този кара.

— Какво се случи?

— Било е театър. Щом успя да я подмами, той се промени. Тя се страхуваше от него. Показа ми синините. Изгаряния от цигари от вътрешната страна на бедрата ѝ, където никой не можеше да ги види. Един път ѝ наврял лицето в тоалетната и я държал под водата, докато не му обещала да направи всичко, което ѝ каже. Посъветвах я да избяга. Или да говори с гаджето на Рана от ЦРУ, но тя беше твърде изплашена. Достатъчно беше той само да я погледне, и тя пребледняваше. Разказа ми, че има някаква жена, на която смята, че може да се довери. Американка. — Очите ѝ потърсиха лицето на Кери, което бе в скрито в сянка от електрическата крушка в тъмнината. — Ти ли си била това?

Кери кимна.

— Провалих я — отвърна тя. — Съжалявам. Можех да ѝ помогна, но тя изчезна. Не можах да я открия.

— Беше в Доха. В Катар. С него — обясни Мариел, изричайки ядно думите. — Не зная какво са правили, но преди да тръгне, Дима ме предупреди да стоя настрана. Той казал, че аз ще съм следващата.

— Затова си се скрила в „Бурж Хамуд“, така ли? Това ли е причината? За да си в безопасност? Ти не си арменка — рече Кери.

— Хората там забелязват външните лица. Защитават ни. Нали няма да кажеш на никого?

Кери поклати глава.

— Този Мохамед Сидики. Казваш, че е иракчанин, така ли? — попита тя.

Мариел кимна с мрачна усмивка на лицето.

— Твърдеше, че е катарец, но лъжеше.

— Откъде знаеш?

— Семейството на майка ми прекара известно време в Катар. Попитах го къде е ходил на училище. В академия „Доха“ на околовръстното шосе „Би“ ли? Защото всички, които имат някакво положение в обществото, ходят там. Той отвърна „да“. Лъжец! Всеки в Катар знае, че академия „Доха“ се намира на „Ал Калифа ал Джадиида“, което дори не е близо до околовръстното „Би“. И диалектът му беше иракско-арабски, а не катарски или ливански.

— Знаеш ли къде е той сега?

Мариел поклати глава.

„Това е задънена улица. Не разполагаме с достатъчно информация“, помисли си Кери и отчаяно потърси нещо друго. Този Мохамед бе свързан с нападението в Ню Йорк. Беше убедена.

— Някога била ли си заедно с тях? Някой правил ли е някакви снимки? — попита тя.