Андрю Каплан - Вътрешна сигурност

— Като час при зъболекаря — най-сетне изрече той.

— Тези неща обикновено са за ваше добро — отвърна тя. Абу Мурад погледна към пъхната ѝ в чантата ръка и отново седна.

— Заплашвате ли ме? — попита той.

— Не е нужно. Вие сте ливанец. Със сигурност разбирате какво може да ви се случи тук. — Усложнението бе очевидно. Ливанските политици бяха непостоянни и опасни. Ако се окажеш на погрешното място в погрешното време, това можеше да коства живота ти.

— Какво искате? — намръщи се той.

— Разкажете ми за Дима и Рана. Колко близки бяха те?

— Познаваха се. Да не би да ме питате дали са спали заедно?

„Това е нещо ново“, помисли си Кери. Дима харесваше мъже.

— Правеха ли го?

— За кратко. Пур дьо рир. За развлечение. И двете харесваха мъже. Познаваха се отпреди да дойдат в Бейрут.

— Наистина ли? — възкликна Кери, а сърцето ѝ учести ритъма си. Това, че Дима не беше от Бейрут, въобще не бе споменато в досие 201, което Фийлдинг ѝ беше дал, когато тя пое плеймейтката като своя свръзка. — Откъде са те?

— И двете са от Севера. Дима беше от Халба, Акар, а Рана от Триполи. Казваше, че е отраснала близо до прочутата Часовникова кула — разказа той.

И двата района бяха населени със сунити, а не християни, помисли си тя. Така че какво, по дяволите, правеше Дима при Славея, който бе сириец алевит? Фиктивно тя беше християнка маронитка, участничка в „Алианс 14 март“, но пак нямаше логика в това, дори и да бе излъгала за принадлежността си и всъщност да бе сунитка. Алевитите, както и Хизбула, бяха шиитски групировки. Във всеки случай, независимо дали е била християнка или сунитка, тя щеше да счита Славея за свой враг. В Ливан да пресечеш границите между религиите бе почти толкова опасно, колкото да пресечеш някоя магистрала в Калифорния със завързани очи.

— Това са сунитски територии — внимателно изрече тя.

Дребният мъж кимна.

— Какво искате да кажете? Че Дима и Рана са сунити ли? — попита тя.

— Аз ли? Не твърдя нищо. — Той сви рамене. — Аз правя снимки на жени. Красиви жени. Се ту . Това е всичко.

— Никога ли не са обсъждали този въпрос?

— Не и с мен. Не — отвърна Абу Мурад и извади яркочервена кутия с цигари „Голоаз блонд“ и запали една.

— Но сте подозирали, че са сунити. Знаехте ли, че Дима е ангажирана с „Алианс 14 март“?

Той сви рамене.

— Не съм си говорил за политика с тях. Само за мода, снимки и… — Абу Мурад махна късче тютюн от върха на езика си — „анкюле“. — Френската дума за чукане.

— Дима се беше покрила преди повече от месец. Къде е била?

— Вие или сте от Сюрете, или от ЦРУ, или от кой знае къде. Сама можете да отговорите на този въпрос.

— Нямате представа?

— Ла адри — той сви рамене. Нямам представа. — Питайте Рана. Тя може да знае.

— Разкажете ми за Рана. Тя помага ли на някоя групировка?

— Не знам. Дори и да знаех, нямаше да ви кажа. — Той се ухили самодоволно.

— Повярвайте ми, ако искам, мога да ви накарам да ми кажете — заяви тя. Наведе се, изтръгна запалената цигара от устните му и я загаси в бузата му.

— Аууу! — изрева Абу Мурад и подскочи. — Луда кучка! — извика на арабски той. Наля си чаша вода от бутилката в ръката си и я разтърка по изгорената си буза. Рецепционистката дотърча и ги погледна.

— Кажи ѝ да ни остави — нареди Кери. — И да не прави нищо глупаво.

— С’ет окей, Ясмин. Просто се върни обратно. Наистина — обясни той на момичето, което изчака за миг, след което си тръгна.

— Кучка! Не го прави отново — изсъска той, треперейки, докато докосваше с пръст изгореното петно на бузата си.

— Не ме принуждавай — отвърна Кери. — Свързана ли е Рана с някоя групировка?

— Не знам. Попитай я — отвърна намусено той.

— Вижда ли се с някого?

Абу Мурад се поколеба.

— Смъртта на Дима ли разследваш? За това ли е всичко?

Кери кимна. Той погледна през прозореца, след което очите му се върнаха върху нея.

— Не мога да повярвам, че е мъртва. Харесвах я — заяви той.

— Аз също.

— Ла пувр. — Абу Мурад се намръщи. Бедничката. — Дима имаше нов приятел. Така и не съм го виждал. Беше от Дубай — разказа той и потърка палец в пръстите си в универсалния знак за пари. — Смятах, че е отишла там, защото си права, никой не я е виждал от седмици. Горката Дима.

— А Рана също ли има приятел?

Той кимна.

— Американец. Трябва да има пари. — Той отново се ухили самодоволно. — Рана е скъпа стока.

— Знаеш ли кой е приятелят ѝ?

Отговорът му я шокира до дълбините на душата ѝ. От него ѝ стана ясно, че цялата мисия в Бейрут е била осуетена.