Андрю Каплан - Вътрешна сигурност

— Не, не се връзва — потвърди Естес. — Искаш да се върнеш обратно в Бейрут ли?

— Трябва — отвърна тя. — Там са отговорите.

— А какво ще стане с нас?

— Невъзможно е. Ние сме невъзможни. Един от нас ще трябва да напусне агенцията. Аз няма да го направя, а ти — тя поклати глава, — ти не трябва, Дейвид.

— Ти също не бива да го правиш — каза той и изкриви лицето си в гримаса.

— Значи ето ни тук сега. Двама сираци сред бурята.

— Не ти развали брака ми, Кери. Аз го направих. Работата го направи. Аз го направих.

— Веритас — изрече тя и изпи водката.

— Значи ето ни тук сега. — Той огледа стаята. — Хубава стая.

— Перфектна за изневеряващи съпруги и съпрузи — кимна Кери.

— Не беше просто сексът, нали знаеш. Не и за мен. Беше съблазняващо, че привлекателна жена като теб ме намира… — Той се поколеба. — Почувствах се жив за първи път от години. Адско нещо, нали?

— Аз също. — Тя се приближи, сви се в скута му и го целуна.

„Вердюн“, Бейрут, Ливан

— Знаех, че ще се върнеш. Не съм се съмнявал и за секунда. Я, почакай малко — каза Върджил и изключи охранителната аларма. Пъхна шперц „Питърсън“ в заключената брава, почука и я отвори. Открехна я само няколко сантиметра, огледа за някакви вторични аларми и като държеше преносим радиочестотен скенер пред себе си като свещ, влезе в апартамента.

Намираха се на четиринадесетия етаж в един небостъргач на „Леонардо да Винчи“ в модерния район „Вердюн“ в Бейрут. Апартаментът принадлежеше на Рана Саади, ливанска актриса и модел, известна в Близкия изток с ролята си в някакъв филм за любовните лъжи на жени, работещи в салон за красота. Фийлдинг се обаждаше на мобилния ѝ телефон поне два пъти седмично според прихванатите от комуникационното разузнаване телефонни разговори на флашката, която Джъмбо ѝ бе дал. И все пак те никога не бяха ходили някъде заедно, макар че според Върджил понякога се появявали на едно също светско тържество или парти.

Кери последва Върджил в апартамента. Опрял пръст до устните си, Върджил започна да проверява за скрити камери и подслушвателни устройства, като използваше скенера и проучваше осветителните тела, наземните телефонни линии и повдигаше пластмасовите капаци на електрическите контакти. Докато той проверяваше стаите, Кери, която си беше сложила латексови ръкавици, погледна в чекмеджетата и бюрото в спалнята, прерови скъпото бельо „Юит“ и „Обад“ на Рана в дрешника, дрехите и обувките ѝ, като внимаваше да поставя обратно всяко нещо, което бе докоснала, точно на същото място.

— Чисто е — прошепна Върджил. — Но недей да говориш — изрече той тихо.

Кери кимна. Опипа с върха на пръстите си най-горния рафт на гардероба и откри фотоалбум. След като запомни точното му място, тя внимателно го вдигна и свали. Седна на пода и го отвори, докато Върджил обикаляше апартамента, за да монтира електронни подслушвателни устройства и скрити камери. Всяка стая трябваше да бъде обхваната от всякакъв ъгъл. На ЦРУ жаргон това се наричаше „360-градусова операция „Черна чанта“.

Тя прегледа внимателно фотоалбума. Основно снимки на Рана през различните етапи на кариерата ѝ, като се започнеше от тази на манекенка като тийнейджърка и продължаваше с ролите ѝ в телевизията и филмите. На страниците тя се променяше от слабичка, недодялана тийнейджърка с дълга кестенява коса, позираща с кученце, в чернокоса секс бомба, облечена в къса рокля на корицата на списание „Спесиал“ и на промоционални снимки от филмите ѝ.

И тогава един от фотосите накара Кери да замръзне.

Беше снимка на Рана в списание за реклама „Айшти“, скъпа верига за дамски дрехи. Тя позираше заедно с две други манекенки в нещо, което приличаше на мол ABC, всичките изглеждаха нереално стилни и слаби. Едната от тях беше Дима. Нямаше надпис с имената на участниците върху снимката, но бе копие, правено във фотостудио, а снимката бе залепена за страницата. Кери внимателно отдели крайчето на фотокопието от страницата и го повдигна, за да види задната страна. Имаше щамповано име: Франсоа Абу Мурад, „Рю Гуро“. Знаеше къде се намира мястото, в района Гемайзех на квартал „Ашрафия“. Притисна копието обратно върху хартията и го снима с мобилния си телефон.

Значи Дима и Рана се познаваха. Дали работеха заедно? Бързо прегледа останалата част от албума, но нищо не прикова вниманието ѝ. Постави го обратно на същото място върху рафта на гардероба и започна да тършува из джобовете на всички окачени дрехи. Накрая откри мобилен телефон в джоба на едно късо памучно кадифено сако. Извади го и го показа на Върджил.