Андрю Каплан - Вътрешна сигурност

— Вътре ли е Джихан? — попита тя.

— Пуснете я да мине — нареди Кословски и всички те бяха пропуснати от полицията. Един сравнително млад лекар и медицинска сестра маркираха нещо на компютърния екран. Дима лежеше неподвижно на носилката с отворени очи.

— Мъртва ли е? — попита Кери.

— Била е мъртва още преди да пристигне — обясни през рамо докторът. — Роднина ли сте?

— Не, нищо подобно — отвърна тя, докато оглеждаше Дима — блузата ѝ беше разтворена, гръдният ѝ кош бе невероятно окървавен между гърдите ѝ — и си мислеше: „Защо го направи? Ти беше плеймейтка, а не истинска вярваща. На какво си играеше този път? Кой те е накарал да сториш това?“. Не ѝ харесваше да я гледа разголена по такъв начин. Огледа се и откри сгънат чаршаф в долната част на носилката на колела и покри с него тялото и лицето на Дима.

Отстъпи назад и отиде при Рейдън, който бе обкръжен от екипа си. Ризата му беше свалена, а на гърдите му, точно над сърцето, имаше зачервено натъртване с размерите на човешка ръка.

— Добре ли си? — попита го тя.

Той кимна.

— Слава Богу, че носех кевларна бронежилетка. Спаси ми задника.

— Залпът не уцели твоя задник — обади се един от съекипниците му и останалите се изкикотиха.

— Ти ли си Матисън? — попита я Рейдън.

— Да.

— Трябваше да я застреляме. Съжалявам — каза той.

— Аз също — отвърна тя. — Имах въпроси, на които само тя можеше да отговори.

Когато излезе от пространството със спуснатите завеси, където бяха настанили Рейдън, видя Дейвид Естес да стои заедно със Сол, Кословски и Сандърс. Гледаха новинарска пресконференция по телевизора, монтиран на стената близо до сестринската стая. Заместник-комисар Касани стоеше там заедно с кмета и полицейския комисар. Говореше кметът.

— Искам отново да подчертая, че благодарение на отличната работа на Нюйоркското бюро за борба с тероризма в тясно сътрудничество с техните колеги от ФБР този терористичен заговор срещу нашия град бе прекъснат напълно, без да бъде наранен нито един служител или невинен гражданин. Няма загуби в жива сила и няма нанесени щети на имуществото. Това е отличен пример за това какво вършим всеки ден, за да предпазим нашите граждани — заяви кметът.

— Държи се така, сякаш той собственоръчно го е направил — измърмори Сандърс.

— Той е политик. Те получават признание за това, с което нямат нищо общо, и точно това умеят да вършат най-добре — каза Сол.

— Той дори не знаеше за операцията допреди час — продължи Сандърс с гримаса. Погледна към Кери. — Между другото — оказа се права. Наистина целта им е бил Бруклинският мост. Открихме схема в камионетката.

— Как? — попита Сол.

— Изглежда, са щели да паркират камионетката точно до един от пилоните — обясни Сандърс.

— Дали са щели да успеят?

— Нямам представа. Вероятно ще ни е необходим цял екип от строителни инженери, за да разгадаем това, но може би. — Той сви рамене. — Насред вечерния час пик. Щяха да убият доста хора.

Естес отвърна очи от телевизора и погледна директно към Кери.

— Добре ли си? — попита той.

— Дима е мъртва — отвърна Кери. — Трябваше да я разпитам. Имам много въпроси, Дейвид — продължи тя и втренчи очи в неговите. — Много.

Естес се огледа.

— Има ли място, където можем да поговорим? — попита той една от сестрите.

— Надолу по коридора има параклис — отвърна тя.

— Хайде — обърна се той към Кери.

— Може би и аз трябва да дойда — предложи Сол, който ги наблюдаваше.

— Дай ни минутка, Сол — каза Естес и тръгна надолу по коридора. След секунда Кери го последва. Влязоха в една празна стая със сгъваеми столове, където на бюфета до далечната стена имаше кръст и менора.

— Трябваше да те видя — каза Естес. — Оставихме много неизказани неща.

— Не мога да мисля за това в момента, Дейвид. Наистина не мога. Познавах тази жена. Познавах я. Тя беше глупаво, красиво момиче, което обичаше да пие и да съблазнява мъже и единствената причина да работи за нас бяха парите. Тя не си фантазираше някакви джихадистки глупости за рая, представяше си рая като богат, добре изглеждащ мъж, който се грижи за нея. Така че какво, по дяволите, правеше тя тук? Как се е случило това?

— Не знам, но смятам, че и двамата сме наясно, че ти няма да оставиш нещата, докато не разбереш.

Тя се пое въздух.

— Добре си го осъзнал. Защо дойде?

— Трябваше да те видя. — Той огледа стаята. — Но не тук. Отседнал съм в „Ню Йорк Палъс“ на Медисън авеню. Стая 4208. Оттам можеш да видиш катедралата „Свети Патрик“ и центъра „Рокфелер“.