Андрю Каплан - Вътрешна сигурност

— Нека погледна — отвърна Естес и отиде до шкафа. Върна се с малко шишенце „Хосе Куерво“ и чаша. — Искаш ли лед?

Тя направи гримаса.

— „Куерво“. Човек би си помислил, че в подобно изискано място ще бъде по-интересно. Наздраве — отвърна Кери, отвори капачката и отпи директно от бутилката.

— Наздраве — каза той, отпи и остави виното. Обгърна я с ръце. Придърпа я близо, целуна я страстно, ръцете му се плъзгаха към дупето ѝ и я притискаха плътно към него. Тя отвърна на целувката му, след което го отблъсна.

— За това ли искаше да говорим? Може би просто първо трябва да оставиш парите на тоалетната масичка — заяви тя.

— Знаеш, че не исках да прозвучи по този начин. Не мога да спра да мисля за теб. Бракът ми приключи заради теб. Каквото и да означаваш за мен, повярвай ми, за мен ти не си курва — обясни той.

Кери седна на дивана. От мястото си можеше да види високите офис сгради, някои от прозорците им все още светеха в нощта, макар че беше късно.

— Виж, Дейвид, привличаш ме. Искам да правя секс с теб. Може би дори искам нещо повече. Но ние не сме обикновени хора, ние сме колеги в един бизнес, където всички са шпиони. Едва ли ще успеем да държим това в тайна. Така че какво предлагаш?

Той седна на стола от другата страна, наведе се към нея, а ръцете му бяха на коленете му.

— Не знам точно какво. Искам те. И не е само секс. Не зная накъде отива това? А ти?

— Аз знам. — Кимна тя. — И то няма да свърши щастливо. Не и за мен. Не и за теб също. Няма да се получи. Аз не съм жена от типа домакиня. Повярвай ми, няма да ме харесаш. Аз съм оперативен агент на ЦРУ с много въпроси, останали без отговор. Време е двамата с теб да се освободим от съмненията си.

Естес си пое дълбоко въздух и се облегна назад.

— Може би ще е по-добре да пийна още едно — каза той.

— И двамата имаме нужда — отвърна тя.

Той стана, отиде до минибара и се върна с малки шишенца водка „Сива гъска“. Наля ги в чаши с лед и ѝ подаде едната.

— За какво ще пием? — попита Естес.

— За истината.

— Е, аз съм завършил магистратура в „Харвард“. Веритас — изрече той и двамата отпиха. — Нека сега си изясним нещата помежду си.

— Преди да стигнем до това, трябва да ти кажа, че има толкова много глупости, които се случват, че не знам откъде да започна — каза тя. — Първо Бейрут.

— Бейрут. — Той кимна. — Какво за него?

— По дяволите, Дейвид, адски си умен. Не си повярвал на глупостите на Фийлдинг, точно както и Сол, но въпреки това ме изхвърли от Националната служба за секретни операции. За какво бе всичко това? А след това аз намерих подправените материали в нашите архиви от базите в Бейрут и Дамаск. Но за да станат нещата по-лоши, Фийлдинг е разполагал с единадесет телефонни номера, три от които имат изтрити обаждания за месеци назад във файловете на Агенцията за национална сигурност. И знаеш ли в кой ден са били изтрити?

— Да не би да е било по същото време, когато си напуснала Бейрут?

Тя го изгледа остро.

— Откъде знаеш?

— Не знаех — отвърна Естес и я погледна в очите. — Но подозирах нещо. Това е лошо. Наистина лошо.

— Защо? Кой би могъл да направи подобно нещо?

— Не просто кой. По-важният въпрос е защо? — каза той.

— Вярваш ли ми? — прошепна Кери и сложи ръка върху коляното му.

— Да — потвърди Естес и сложи ръка върху нейната. — По Дяволите. — Той направи гримаса и извърна очи.

— Кой е бил?

— Не знам. Но Фийлдинг и нашият директор, Бил Уолдън, се познават от отдавна.

— И е по-добре да ме плеснеш през ръцете. Така ли?

— Но да те оставя в играта. Сол вярва в теб, Кери. При мен беше по-сложно.

— Защото те привличах? — попита тя.

Той извърна поглед. За миг и двамата останаха безмълвни. Седяха там, а изгледът от хоризонта бе помежду им.

— Има още нещо — продължи тя.

— Какво?

— Момичето, Дима. Първоначално тя беше свръзка на Фийлдинг, но след това аз започнах да се занимавам с нея.

— Какво за нея?

— Нека да забравим, че сунити се изправят срещу шиити, „Ал Кайда“ срещу Хизбула, две групировки, които никога няма да бъдат заедно. Нека да забравим за сирийците и иранците и всичко, което се случи след Абасия, защото нищо от това няма никакъв смисъл. Но дори и да оставим всичко това настрана, аз я познавах по-добре, отколкото Фийлдинг изобщо я е познавал. Била съм с нея, когато е била толкова пияна, че не можеше да се изправи. Беше забавна и секси, но като всяка жена на този свят знаеше, че има срок на годност. Беше отчаяна, разбираш ли? Но защото ѝ трябваше мъж. Ако някога се докопаше до някой достатъчно богат и поне не съвсем физически отблъскващ, че да ѝ се догади, тя ми каза, че ще му изсмуче мозъка през оная му работа. Така че сега ти ми кажи. Какво би я превърнало в джихадистка? Никак не се връзва.