Андрю Каплан - Вътрешна сигурност

Отрядът се позиционира от двете страни на вратата на стаята. Носеха кевларени бронежилетки и бяха въоръжени с автомати М4А1 и помпи с рязани дула.

— Капитане, кажете им да не я убиват — обърна се Кери към Кословски. Той не отговори, очите му бяха приковани върху екрана. Наблюдаваха как камериерката почука на вратата.

В този миг на другия телевизор двамата араби излязоха от сградата на хладилното помещение, бутайки ръчната количка, пълна с шест реда големи кашони.

Това беше най-голямото количество ХМТД, което Кери някога беше виждала. Там имаше поне четиристотин и петдесет килограма. Най-голямото количество, за което дори бе чувала. Наистина възнамеряваха да взривят нещо сериозно.

От отряда за освобождаване на заложници се спуснаха към тях и им крещяха да оставят кашоните на земята и да вдигнат ръце във въздуха. За миг двамата мъже се поколебаха.

Йорданецът, Ясин, започна да се пресяга към джоба си. Мобилен телефон! „Ще детонира взрива — помисли си Кери. — Стреляйте! Веднага!“

Мигновено от другата страна на улицата един куршум се вряза в главата му. Количката тръгна на собствен ход. „Ще се преобърне!“, помисли си тя и инстинктивно се стегна в очакване на експлозията. Всички щяха да умрат! Когато тялото на Ясин се сгромоляса на тротоара, количката започна да се обръща. Сякаш гледаше някакво бедствие на забавен кадър. Умът ѝ крещеше: „Ще се взриви!“ В същото време двама от ОСЗ откриха огън по втория мъж, който се сгърчи на тротоара.

„Не стреляйте по кашоните!“, помисли си тя и се присви в очакване на експлозията. Ако само един куршум улучеше… Всички гледаха ужасени как ръчната количка се обръща, кашоните се разсипаха по улицата, един от тях се разтвори и вътре се видя нещо бяло. ХМТД.

Нищо не се случи.

„Извадиха късмет“, помисли си Кери и отново започна да си поема въздух. ХМТД бе все още достатъчно студено, за да остане стабилно, в противен случай всички щяха да бъдат убити. Отрядът за освобождаване на заложници се струпа около кашоните и двамата повалени мъже.

— И двамата са мъртви — заяви Сандърс на останалите в стаята.

Бяха извадили изключителен късмет. Незабавно трябваше да вкарат експлозива обратно в хладилното помещение. Той просто си лежеше там, на улицата. Едва намери време да завърши мисълта си.

— Почистване и зареждане на стаите — изрече камериерката под прикритие в хотелския коридор на другия монитор, след което се отдръпна от зоната край вратата.

— Елате по-късно — изрече гласът на Дима иззад вратата.

Рейдън, лидерът на екип „Херкулес“, кимна. Втори човек постави ключ карта — Кери предположи, че това е ключ, отваряш всички врати — в електронната ключалка и когато светна зелено, блъсна вратата.

— Казах да дойдете по-късно — изрече някаква жена. Беше Дима. Кери виждаше как тя върви към вратата. Само един от мъжете, Басам ал-Шакран, се виждаше, когато екипът нахълта в стаята. Държеше нещо, което приличаше на АР 15. Дима изкрещя, когато екипът „Херкулес“ щурмува стаята.

Камерата на шлема на водача на екип „Херкулес“ показваше нестабилна картина, когато Басам се хвърли встрани и стреля с автомата си. Братовчедът стреля с втори АР 15 по Рейдън и дъжд от куршуми се изсипа в стаята, разнесе се силен тропот, изстрелите заваляха начесто като градушка. Камерата на шлема се свлече до нивото на пода и показваше стаята странично. Рейдън. „Дали е мъртъв? — запита се Кери. — Дали всичките не са убити? Какво се случва?“ От камерата на шлема виждаше единствено движещи се крака — трудно бе да се отгатне чии бяха те.

Всичко приключи за секунди.

— Не виждам. Какво стана с Дима? Жива ли е? — извика Кери.

Гилеспи крещеше по телефона да обезопасят мястото. Сандърс с рязък глас даваше нареждания по своя телефон да извикат тайните служби. Кословски гледаше монитора и слушаше някого по мобилния си телефон. Вероятно някой от екипа му, който се намираше в стаята.

— Жива ли е, по дяволите? — изкрещя Кери.

Кословски се обърна към нея, но лицето му беше като маска.

Квартал „Ленъкс Хил“, Ню Йорк

Отведоха Дима в „Ленъкс Хил“, най-близката болница със спешно отделение. Кери, Сол и Кословски се придвижиха с пълна скорост нагоре по Парк авеню до Седемдесет и седма улица в патрулна кола. Когато пристигнаха там, няколко члена от екипа „Херкулес“ бяха с Рейдън, който бе повален от залпа на АР15.

Кери изтича покрай тях и откри група лекари и полицаи около пространство, оградено със спуснати завеси. Двама патрулни полицаи я спряха.