Андрю Каплан - Вътрешна сигурност

— Сложили сме им предно и задно наблюдение. Като изключим факта, че нашият египетски доктор, изглежда, изпитва интерес към проститутките на Десето авеню, изглежда, че те са настина тези, за които се представят — докладва Гилеспи.

— А камионетката? Къде е сега? — попита Кери.

Гилеспи погледна монитора, показващ изгледа от камерата на хеликоптера.

— Прилича на Форт Хамилтън [13] Активен военен пост в Бруклин, Ню Йорк, основан през 1776 година. — Бел. прев. . Виждаш ли водата? — попита той, като имаше предвид залива. — Скоро ще се качат на моста „Веразано“.

— Ами другият камион? Тази сграда с хладилен склад? ХМТД? — попита Сандърс.

— Там бихме искали да пратите вашия отряд за спасяване на заложници — каза Кословски. — Проблемът е, че не знаем кой ни гледа. Ако знаехме, можехме да се разположим и в мига, в който този Абдел Ясин се покаже, да хванем този кучи син.

— Нямаме представа къде се намира в момента ли? — попита Сол.

Кословски поклати глава.

— Проверяваме дали си е купил мобилен телефон и следим всички обаждания в района Мидууд-Флатбуш на Бруклин през последните два дни. Засега нищо.

— Кога смятате, че той ще направи своя ход? — Сандърс попита Кери.

— Късно следобед. Рано вечерта. Не искат да правят нещо, което ще предупреди властите преди тяхната операция „Уолдорф“ да се активира. Планирано е вицепрезидентът да пристигне в „Уолдорф“ в осем и тридесет и пет вечерта. Смятам, че Ясин и този, който е с него, ще бъдат в склада вероятно след шест — обясни тя.

— Къде е това място? — попита Сандърс.

— „Ред Хук“ в Бруклин. Индустриална зона в по-голямата си част, съвсем близо до брега — отвърна Кословски.

— Ще сложим нашите хора под прикритие тази сутрин — обеща Сандърс. — Да заемат позиции, за да можем да отцепим района.

— Без униформи, значки, без нищо, което да привлича по какъвто и да било начин вниманието, особено на местните. Ако те подадат сигнал, можем да провалим цялата операция — нареди Кери.

— Защо се притеснявате толкова за местните? Няма ли да ни съдействат? — попита Сандърс.

Кословски леко се усмихна.

— Слушай, помниш ли филма Казабланка! Сещаш ли се за онази сцена, когато Хъмфри Богарт казва на нацистите, че има определени райони в Ню Йорк, в които не препоръчва дори и на немската армия да прави опити да влезе?

— И какво?

— Той имаше предвид „Ред Хук“ — обясни Кословски.

Парк авеню, Ню Йорк

Бяха двама: Басам ал-Шакран, йорданският търговец на фармацевтични продукти, и още един мъж, когото не можеха да идентифицират веднага. Наблюдаваха на монитора, който показваше картина от скритата камера от другата страна на улицата на хотела, как двамата мъже свалиха нещо, което приличаше на пътека за бягане, обвита в полиетилен, от камионетката си и го вкараха през служебния вход на „Уолдорф Астория“ на една платформена количка.

— Това е той. Това е Басам — заяви Кери.

— Кой е другият? Да не би да е братовчедът? — попита Гилеспи.

— Той е. Мохамад ал-Салман. Вижте — каза Леонора. Всички отидоха до компютъра ѝ. На екрана имаше снимка със статия от местен вестник, на снимката се виждаха двама араби, облечени в костюми с някакъв имам. Статията бе за някакво дарение, което те направили за местната джамия, ислямска фондация „Масджид“. — Това е Мохамад — посочи тя.

— Ти беше права за парите — обърна се Кословски към Кери.

Превключиха на охранителна камера, която излъчваше кадри от вътрешността на хотела, за да наблюдават как двамата мъже откарват пътеката за бягане в служебния асансьор, но мониторът на охранителната камера на деветнадесетия етаж показа само един от двамата да излиза от асансьора, за да избута уреда във фитнес центъра.

— Виждам Мохамад — каза Кословски. — Къде е Басам?

— Виж. Полиетиленът, който покрива уреда, е бил срязан — посочи Кери.

Всички се обърнаха към монитора, на който се виждаше коридорът на хотела пред стаята на Дима.

— Виж, Басам — обади се Гилеспи и посочи. Те видяха как Ал-Шакран тръгна надолу по коридора към стаята на Дима и почука на вратата. — Какво носи? Платнен сак?

— Платнен сак — повтори мрачно Гилеспи. — Какво мислите, че има вътре?

Видяха как вратата на хотелската стая се отвори и зърнаха за миг жената с русата перука, която пусна Басам вътре. Тя окачи на вратата табелка с надпис „Не ни безпокойте“ и я затвори. Коридорът беше пуст.

— Сега какво? — попита агент Сандърс, когато спря да говори по телефона с отряда за спасяване на заложници, който бе изпратил в „Ред Хук“.