Андрю Каплан - Вътрешна сигурност

— Чакаме — отвърна Кери.

— Какво?

— Мохамад да се върне — обясни тя.

— Ако въобще се върне — усъмни се Сандърс.

— Ще се върне — увери ги тя. През цялото време си мислеше, че да се опиташ да минеш покрай тайните служби — дори и с елемента на изненада, — за да стигнеш до вицепрезидента, не бе задача за един човек. И Дима нямаше да участва в престрелката. Затова братовчедът трябваше да се върне в хотела.

Кословски говореше по телефона с Том Рейдън, ръководителя на звено „Херкулес“ към Нюйоркското полицейско управление. Той и хората му бяха облечени в униформите на „Уолдорф“. Един от мониторите ги показваше заедно с екипировката им в апартамента. Рейдън беше около метър и осемдесет с подстригана с машинка къса руса коса и с рамене като на лайнбекър [14] Позиция на играч в американския футбол. — Бел. прев. . Кословски му каза да се приготвят. Ако извадеха късмет, щяха да влязат в действие след няколко часа.

— Какво се случва в „Ред Хук“? — обърна се Кословски към Сандърс.

— Свързахме се с госпожа Перез, която притежава складовото съоръжение. Вкарахме двама души вътре. От другата страна на улицата има магазин за авточасти. Хората ни влязоха вътре като строителни работници. В момента поставят скрити камери, а по покривите има бивши морски пехотинци или снайперисти от „Делта Форс“. Няма да бъдат в полезрението до последната секунда. Ще можем да видим видеокадри от там всеки миг — докладва Сандърс. — Също така уведомихме тайните служби. Част от установения протокол помежду ни — обясни той. — Ще спазват разписанието на вицепрезидента до по-нататъшно нареждане.

— А какво става с блокирането на пътя за всеки случай? — попита Кословски.

— След като се появят с камионетката, повече никога няма да могат да се махнат от тази улица — отвърна Сандърс. — Имаме два огромни бронирани камиона, които ще блокират двата края на улицата в мига, в който дадем старт на операцията.

— Добре — кимна Кословски. — Трябва да видим картина от мястото възможно най-скоро.

— А каква ще е ситуацията, когато хората ви влязат в хотелската стая? — попита Сол. — Ще можем ли да видим нещо?

— Да се надяваме — отвърна Кословски. — Двама от тях ще носят шлемове с камери. Картината ще е нестабилна, но ще виждаме това, което виждат и те.

— Ето го нашето наблюдение — обади се Сандърс и посочи към два монитора. На единия се виждаше входната врата към хладилното складово съоръжение от камера, разположена от другата страна на улицата. Сградата беше бетонна, без прозорци, с бодлива тел на покрива.

— Като крепост — измърмори един от полицаите от бюрото за борба с тероризма.

На другия монитор се виждаше паркираната камионетка с набързо боядисания знак на пицария „Джовани“ отстрани, който се забелязваше от високо, сякаш си погледнал надолу под ъгъл към противоположната страна на улицата.

— Къде сте поставили камерата за този? — попита Кословски.

— На един телефонен стълб — отвърна един от ФБР агентите на Сандърс.

— Колко е часът? — попита някой.

— Малко след обяд — отговори Гилеспи, поглеждайки часовника си.

— Денят ще бъде дълъг — каза Сандърс.

Двама полицаи, мъж и жена, от отряда за борба с тероризма донесоха в кутии сандвичи и безалкохолни напитки от кулинарния магазин. Всички си взеха по нещо и започнаха да се хранят. Имаше разговори, провеждани шепнешком.

— Ето го — обади се Кери с пълна уста и посочи монитора, който показваше изображение от офиса на „ФедЕкс“ на Парк авеню.

— Кой?

— Мохамад. Братовчедът.

Видяха мъж, облечен в кафяв костюм, да върви към входа на „Уолдорф“.

— Набит поглед. Сменил е дрехите си — заяви Кословски.

Наблюдаваха как Мохамад влиза в хотела. На друг монитор, от нормалното охранително наблюдение в хотела, те видяха как мишената прекоси богато украсеното фоайе и влезе в асансьора. Минута по-късно мониторът в коридора го показа как излиза от асансьора, минава покрай една камериерка — всъщност това бе една от полицайките под прикритие на Кословски, — почуква и влиза в хотелската стая.

— Сега им остава единствено да чакат — каза Кословски.

— Като нас — обади се Сол.

— Къде е оставил камионетката? — попита Сандърс.

— Вероятно на някой паркинг, след което се е върнал с метрото — предположи Кословски. — Наредил съм цивилно облечени полицаи да проверяват всички паркинги в центъра за камионетката.

— Предупреди ги да бъдат внимателни, когато се приближават. Възможно е на превозното средство да е монтирана бомба капан — каза Сол.