Андрю Каплан - Вътрешна сигурност

Беше 9:46 сутринта. Кери потърка очи. Бяха стояли будни цяла нощ и им предстоеше дълъг ден. Тя току-ще се беше върнала от тоалетната, където бе влязла в една кабинка, за да вземе лекарствата си, преди да отиде до мивката и да наплиска лицето си с вода.

— Да предположим, че отиват в „Уолдорф“, откъде ще минат? — попита Сол.

Гилеспи сви рамене.

— Най-бързо е по „Шор Паркуей“ до скоростна магистрала „Гоуанус“ към моста „Бруклин“ — обясни той.

— Значи не знаем дали ще ударят моста или хотела — обади се един от пристигналите със Сандърс служители на ФБР.

— Напротив, знаем — възрази Кери, когато камионетката излезе от обхвата на камерата. — Това не е превозното средство, което ще атакува моста. Запътили са се към „Уолдорф“.

— Разполагаме ли с въздушно видеонаблюдение? — попита Сандърс.

— Ето тук — каза Кословски и посочи един от мониторите, който показваше трафика на една бруклинска улица от птичи поглед. — Разполагаме с един от нашите хеликоптери AW119, който лети достатъчно високо, за да не го чуят. Виждате ли камионетката? — Той посочи белия панел на превозното средство в трафика.

— Не могат да ги следят продължително — каза Сол. — Не искаме да ни забележат.

Наблюдаваха как камионетката направи десен завой към магистралата.

— Знаят. Ето го. Намират се на „Белт Паркуей“. Изглежда, че наистина са се насочили към Манхатън.

— Можем да ги елиминираме веднага — намеси се Сандърс. — Установете блокада на пътя. Снайперистите ми. В никакъв случай да не им позволяват да се доближат до „Уолдорф“.

Кословски направи гримаса.

— Не мисля…

— В мига, в който го направите, ще предупредите другия екип. Да не мислите, че няма медии в Ню Йорк? — намеси се Кери. — Щом това се случи, не знаете какво ще предприемат те. И ако забележат блокадата ви и започнат да импровизират, какво ще правим тогава? Колко мъртви цивилни искате? Да не споменаваме, че не знаем какво има в тази камионетка. Няколко килограма Ц-4 ще отворят една адска дупка на Парк авеню. Искаме да ги задържим.

Сандърс я изгледа.

— Нали разбирате, госпожице Матисън, че вие сте тук само да наблюдавате — рече той.

— Ами току-що чухте проклетото ми наблюдение, специален агент — отвърна тя и чу как Гилеспи изсумтя, за да сподави смеха си.

— Спокойно, момчета и момичета — извика Кословски. — Разполагаме с два напълно готови отряда „Херкулес“, всичките са бивши морски пехотинци, „Делта Форс“, ЦРУ, и са прекарали нощта, облечени в костюми, в хотел „Уолдорф“, точно два етажа над стаята на Джихан. Имаме още един екип „Херкулес“, разположен в офиса на Обединена банка на Швейцария на Четиридесет и девета улица, от другата ѝ страна, и още един екип във „ФедЕкс“ на Парк авеню. Освен това ще разполагаме с достатъчно редовни полицаи, за да блокират района напълно преди главното събитие. Щом затворим района, няма да позволим и комар да влезе или да излезе.

— Ами тази жена, тази Джихан? Сигурни ли сме, че тя е в хотела? — попита Сандърс.

— Наблюдаваме охранителната камера в коридора на хотела. Ето видеовръзката — рече Гилеспи и посочи друг монитор, който показваше коридора в хотела. — Отиде в стаята в 12:17 снощи и не е излизала.

— Нека да видим кога е влязла — нареди Кословски.

— Върнете на нула часа и шестнадесет минути — обърна са Гилеспи към един от своите служители, който въведе някаква команда на компютъра си. Наблюдаваха на бързи обороти ретроспекция на изминалото време в коридора до шестнадесет минути след полунощ. Изчакаха, след което видяха слаба, елегантна жена с дълга руса коса да слиза от асансьора и да отива в една от стаите. — Стопкадър.

— Познавате ли тази жена? — Сандърс попита Кери.

— Като двоен агент в Бейрут. Да — потвърди тя.

— Троен — измърмори Сол.

— И това е тя? Никакво съмнение? — настоятелно продължи Сандърс.

— Носи руса перука, но да, това е Дима, известна също като Джихан.

— И нищо оттогава? — Кословски попита полицая.

— Нищо. Вчера си поръча закуска на румсървис за след единадесет сутринта. Подозираме, че става късно — обясни полицаят.

— Добре. Не отделяй очи от коридора ѝ. Нищо друго. И всички да продължат да следят телефоните ѝ, както и телефона в стаята — извика Кословски. — Ако направи нещо, уведомете ме веднага. Не се притеснявайте да ме прекъснете.

— А какво е положението с другите заподозрени, които открихме? Египетският лекар и Гхадар, ливанският бизнесмен? Има ли нещо? — попита Сол и вдигна очи от лаптопа си.