Андрю Каплан - Вътрешна сигурност

Започна се с обаждане от управлението на нюйоркското звено за борба с тероризма в Куинс. Кословски отиде при Кери и Сол с мрачно изражение.

— Изпратихме хеликоптер, който прелетя ниско, за да направи инфрачервено сканиране на йорданците. Просто за да си подсигурим задниците, преди да сложим камерите за видеонаблюдение. Студентчето, Абдел Ясин, не е в апартамента си. Не знаем къде се намира.

— Студентче друг път. Той е на тридесет — изръмжа Гилеспи.

— Това не е всичко — продължи Кословски и остави две сателитни снимки на масата. Бяха от едно и също място: сградата на фирмата за фитнес оборудване „Петра“ и паркинга. — Забелязахте ли?

Сол и Кери огледаха снимките. И тя внезапно видя разликата.

— По дяволите — изруга Кери.

— Какво ще рече „по дяволите“? — попита Сол.

— Една от камионетките липсва.

— Добре, но какво означава това? — попита Гилеспи. — Ние винаги сме предполагали, че оръжието ще бъде укрито в някой от фитнес уредите и ще бъде доставено в хотела. Значи използват друга камионетка. Какъв е проблемът?

— Проблемът е, че не знаем какво се случва или защо го правят. Проблемът е, че има нещо неизвестно. Очевидно има нещо общо с Ясин и камиона — отвърна Кери.

— Какво правите по въпроса? — попита Сол.

— Искахме да се посъветваме с вас — призна Кословски. — Обмисляме да пуснем бюлетин за издирвани лица за Ясин и камионетката с инструкция „Не приближавайте и не правете опит да ги задържите“.

— Не го правете — отсече остро Кери. — Има редови ченгета, които не знаят за какво е всичко това, и ако някой от тях се доближи твърде много, дори и по невнимание, ще изплашат Ясин. От неизвестна ситуацията ще стане неконтролируема за една наносекунда. Повтарям, все още не знаем за какво става въпрос.

— Тя е права — потвърди Сол.

— Вината е моя — рече Кери.

— Как така е твоя? — попита Кословски и я погледна.

— Тук се случва и нещо друго. Усещах го през цялото време, защото парченцата на пъзела не пасваха. Ако Дима… извинете, ако Джихан е от ГДС или Хизбула, мога ди си представя Сирия да е намесена, представям си Хизбула, представям си Иран, но, да ме вземат мътните, не мога да си представя сунитите да са замесени в това. И то няма нищо общо с Абасия. Трябваше да се досетя — рече Кери и избута лаптопа настрани. Погледна през прозореца към светлините на сградите на Първо авеню. Тук се бяха случили събитията от 11 септември, помисли си тя, недалеч оттук.

— Не се самообвинявай. Никой и от останалите от екипа не го е предвидил — каза Кословски.

— Какво смятате да правите? — обърна се Сол към Кословски.

— Ще започнем наблюдението на трите места: апартамента на братовчеда в Грейвсенд, фабриката и апартамента на онзи от университета. Знаем къде отиват. В „Уолдорф“. Ще ги очакваме — рече мрачно Кословски.

Кери се изправи.

— Трябва да се преоблека, да си взема душ. Не мога да остана тук. Трябва да помисля — заяви тя.

Сол я погледна загрижено.

— Не си спирала да работиш от дни — рече той. — Отдъхни си.

— Резервирали сме ви стаи в хотел „Мариот“ — обясни Кословски. — На „Лексингтън“ и Четиридесет и девета. Оттук можеш да стигнеш пеш до там. Да се измиеш. Да хапнеш.

— Сол, ще се видим по-късно — рече тя и взе сакото си.

— Почакай — извика Кословски. — Ще изпратя сержант Уотсън с теб. Леонора — обърна се той към младата чернокожа полицайка, която бе говорила с него по-рано.

Кери направи гримаса.

— Голямо момиче съм, капитане. Няма да се изгубя в големя лош град.

— Не е заради това — каза той, когато жената, Леонора, се приближи. — Ти си от огромно значение за нас. Там отвън — направи той жест към прозореца — може да се случи всичко. Може случайно да се засечеш с Джихан на улицата. Не мога да ти позволя да излизаш без някого от нашите хора. Освен това — продължи той и се усмихна — тя може да ти прави компания. И двете можете да хапнете за сметка на отдела. Върни се, когато си готова.

Кери и полицайката Леонора отидоха пеш до хотела. Нощта беше хладна и свежа, хората се движеха забързано по улиците, трафикът бе нормален за делнична вечер в Манхатън. Кери се регистрира в хотел „Мариот“. Качиха се горе и след като Леонора провери стаята ѝ, Кери се съблече. Леонора включи телевизора.

— Кословски има вид на добър човек — рече Кери на път към банята.

— Той е един от добрите — кимна Леонора. — Не оставай с погрешни впечатления. Никога не прави нещата по простия начин.

Беше изминало известно време, откакто Кери си беше вземала душ, затова остави топлата вода да я облее, очите ѝ бяха затворени, усещаше как всичко, което се бе случило през последните няколко седмици след Бейрут, започва да се отцежда и накрая се улови, че мисли за това, което Леонора бе казала за Кословски. Не по простия начин.