Андрю Каплан - Вътрешна сигурност

— Доста огнева мощ. Приемате нещата на сериозно. Добре — рече Сол. — А какво става с наблюдението над йорданците?

— Нищо, както го обсъдихме. Няма да ги плашим. Държим под наблюдение и четиримата, които ни изпратихте. Разполагаме със съдебна заповед и подслушваме домашните им телефони, както и клетъчните кули, близо до тяхното местонахождение. Имаме хора, които слушат всяко обаждане.

— Те говорят ли арабски? — попита Кери. Ако подслушваните не говореха арабски, нямаше голяма полза от тях.

— Да — кимна той.

— Ами Дима… съжалявам, Джихан? Кога ще се включи тя? — попита Кери.

— Самолетът ѝ току-що се приземи. Вече е преминала митническата проверка на летище „Джей Еф Кей“. Има нещо интересно в багажа ѝ — добави Кословски.

— О? — учуди се Сол.

— Донесла е виолончело. В голям калъф — рече Кословски.

— Тя не свири на никакви музикални инструменти — отбеляза Кери.

Кословски кимна мрачно.

— И ние така си помислихме. Тази малка дама — каза той и посочи Кери на Сол, — тя определено привлече вниманието ни.

— Нещо друго? — попита Сол.

— От ФБР също ще дойдат. Специален агент Сандърс. Също така ще трябва да се координираме с тайните служби заради вицепрезидента. За момента се въздържаме да ги уведомяваме — обясни Кословски.

— Добре. Искаме вие да поемете операцията, а не Бюрото. И не искаме вицепрезидентът Чейсън или губернаторът, или някой друг да отменят каквото и да било до последната секунда — нареди Сол.

Кословски и Гилеспи се спогледаха като колеги полицаи, когато излязоха на Седмо авеню. Трафик, хора, хладен, свеж следобед.

— И ние точно така мислехме. Да ги вкараме в зоната на смъртта, след което да я затворим. Естествено, щом се появят федералните и пикливият спор за пълномощията започне… — Кословски сви рамене. Отведе ги до патрулна кола, паркирана незаконно пред гара „Пенсилвания“, която се охраняваше от един униформен полицай.

— Аз ще се оправя с агент Сандърс. Директорът Естес от Центъра за борба с тероризма работи по този въпрос — обеща Сол, когато влязоха в патрулката.

Гилеспи седна зад волана. Обиколиха района, за да отидат до Осмо авеню, след което продължиха нагоре към Четиридесет и втора улица и прекосиха града.

Офисът се намираше на тридесет и седмия етаж на една сграда от стъкло и метал, която се издигаше над хотел „Ю Ен Плаза“ и Ийст Ривър. Зданието помещаваше няколко корпорации и няколко чуждестранни консулства. Гилеспи им обясни, че има пряка, добре обезопасена връзка с управлението в Куинс. Имаше около четиридесет души в офиса, някои в цивилно облекло, повечето носеха сини тениски с надпис „Нюйоркско полицейско управление. Бюро за борба с тероризма“, работеха на компютри и редицата плоскоекранни телевизионни монитори показваха гледки от улиците на Манхатън, включително и в радиус от пет пресечки във всяка посока около „Уолдорф Астория“, плюс изгледи от вътрешните охранителни камери на хотела.

— С какъв обем улично видеонаблюдение разполагате? — попита Сол, след като Кери разположи лаптопите им на една голяма конферентна маса.

— Много хора не осъзнават, че буквално сме покрили всеки сантиметър на долен Манхатън от парка „Батъри“ до централния район Мидтаун с камери за наблюдение. Ясно е, че все още не излъчваме от местоположението на заподозрените, макар че в даден момент ще включим и тях — заяви Кословски.

— Има ли някой, който да следи Дим… Джихан? — попита го Кери.

— Екип в цивилни дрехи се движи в кола без отличителни белези. Последното, което чух, е — рече той и погледна към Гилеспи, — че се намират на скоростна магистрала „Ван Уик“. Само още нещо — добави той. — Ти ще ни трябваш за Джихан. За да сме сигурни, че е под наш контрол.

Кери кимна.

— Но тя не трябва да ме вижда. Използвайте камери или нещо друго. В мига, в който ме види, ще разбере, че прикритието ѝ се е провалило. Също така… — Тя хвърли поглед към тях, а после и към набития мъж в костюм, който се бе присъединил. Заради възрастта и костюма Кери предположи, че той е старши служител в нюйоркското бюро за борба с тероризма. — Трябва хората ви да са наясно. Не искаме да я убиваме. Не мога да получа информация от труп.

Тримата мъже, Кословски, Гилеспи и по-възрастният човек, се намръщиха.

— Вие разбирате, че основната ни грижа е безопасността на нашите служители и цивилните — да не говорим за вицепрезидента и останалите — намеси се възрастният мъж.

— Това е заместник-комисар Касани. Той е нашият шеф — представи го Кословски.