Андрю Каплан - Вътрешна сигурност

След това от лития, който ѝ дадоха в една частна болница, успя да се възстанови напълно. Мина време. Тя си беше у дома в Мериленд.

— Ти си „летяла“ — обясни ѝ баща ѝ. — Съжалявам, Керълайн. Може би сега разбираш. Понякога си мисля, че това е едновременно най-доброто и най-лошото нещо на света.

— Наследила съм го от теб, негодник такъв — отвърна тя. — Никога повече не искам да мисля или да се чувствам по подобен начин.

— Какво те кара да смяташ, че имаш избор? — попита той.

Няколко дни след като се върна в Принстън, Джон ѝ се обади.

— Какво се е случило? Чух, че си имала нервна криза — рече той. — Искам да те видя.

— Махай се. Aз не искам да те виждам.

— Какво става? Позволи ми да дойда.

— Не. Не се обаждай повече. Моля те.

— Защо? Поне ми кажи. Дължиш ми поне толкова.

— Онова момиче, хубавичкото, с което можеш да правиш секс и да се чувстваш много умен — забрави за нея. Няма я.

— Кери, нека поговорим. Какво се е случило? Заради семейството ти ли?

— До известна степен. Генетика. Виж, Джон. Ти си имаш перфектно установена рутина. Ще си намериш друга сладка студентка, която адски много ще впечатлиш. Ще ѝ разказваш истории 3а Били Холидей и Чарли Паркър. Направи тази услуга и на двама ни. Забрави за мен.

— Мисля, че съм влюбен в теб.

— Глупости! Влюбен си в начина, по който те карам да се чувстваш. Всичко се въртеше около теб, а не около мен — един вид мастурбация.

— Но и ти се забавляваше, нали? — отсече той. — Признай си.

— Да, така е. Сега ме остави на мира. Говоря сериозно — отвърна тя и прекъсна разговора.

Когато се върна зад преградката на работното си място, Кери започна отново с единствения извод, който не ѝ излизаше от ума: Дима нямаше да е сама. Така че въпросът бе кой щеше да пристигне с нея и как възнамеряват да елиминират вицепрезидента и хората на приема за набиране на средства?

Първо накара Джоана да ѝ помогне, но това не беше достатъчно. Времето им изтичаше. Атаката можеше да започне всеки момент. Кери влезе с наперена походка в офиса на Йерушенко.

— Какво има? — попита той и вдигна очи.

Тя му разказа. Всичко. За Дима и Славея в Бейрут. За предупреждението на Джулия. За липсващите файлове. За това как Дима ще пристигне в хотел „Уолдорф“ под фалшивото име Джихан Миради и за приема за набиране на средства за вицепрезидента и останалите. Разговаряха два часа и когато приключиха, Йерушенко мобилизира целия си отдел и ѝ позволи да използва кабинета му, за да започне да залепя снимки и бележки на една голяма бяла дъска.

— Учудваш ме — призна му тя. — Смятах, че след начина, по който бях преместена и всичко останало, ти няма да ме подкрепиш.

— Случаят няма нищо общо с теб — отвърна Йерушенко. — Нещата имаха своята логика. Жена двоен агент, обвързана с ГДС и вероятно с Хизбула, която може да е част от нападението или евентуалното отвличане на агент на ЦРУ, който към момента работи за мен — а между другото не приемам ничия друга оценка за Божа истина, мога да преценявам сам своите хора, благодаря, — и внезапно този двоен агент, който очевидно се е прикрил след опита за покушение над теб, се появява отново и идва в Щатите веднага след Абасия. Прави си резервация в „Уолдорф“ точно преди този изискан прием на вицепрезидента на Съединените щати. Трябва да съм крайно безотговорен, за да не взема нещата на сериозно.

Кери се залови с това да проверява всеки един мъж и постави тази задача и на останалите в отдела. „Повярвайте ми, при Дима винаги ще има мъж — обясни ѝ им тя, — от някоя близкоизточна страна, някой, който или вече е влязъл в Съединените щати през последните два месеца, или планира да пристигне преди началото на кампанията за набиране на средства.“ Имаше хиляди такива. Получиха пълните списъци от Държавния департамент и от Службата за гранична и митническа охрана и започнаха да ги преглеждат.

— Това, което търсим, е някаква връзка — разясни на колегите си от ССНИА Кери. — Всеки, който лети от Бейрут или който е бил в Бейрут, но може да лети отнякъде другаде. Всеки с каквато и да било връзка със сирийското ГДС или Дамаск. Всеки, който може да има каквато и да било връзка със Славея или Дима, който е общувал по какъвто и да било начин с тях или е бил в същия град по едно и също време. Всяка връзка, дори и непряка, от всякакъв тип.

Тъй като оставаха само няколко дни до приема за набиране на средства, те работеха на смени през цялото денонощие, хранеха се в стола и правеха среднощни набези на автоматите за храна и напитки, Джоан я взимаше за компания, докато се промъкваше в дамската тоалетна за една бърза цигара.