Андрю Каплан - Вътрешна сигурност

След три дни бяха стеснили кръга до четири възможности: Мохамед Хегази, египетски лекар на посещение при брат си в Манхатън, Зиад Гхадар, ливански бизнесмен, отседнал в хотел „Бест Уестърн“ до летище „Джей Еф Кей“, Басам ал-Шакран, йордански търговец на фармацевтични продукти, който през последните два месеца бе посещавал както Багдад, така и Бейрут, и който бе пристигнал преди три дни от Аман и беше отседнал при свой братовчед в Бруклин, а също и Абдел Ясин, йордански студент, и той също от Аман, пристигнал със студентска виза за „Бруклин Колидж“.

— Ако трябваше да избереш един, кого би посочила? — попита я Сол на третия ден. Те бяха заедно с Йерушенко в кабинета му, а цялата стена бе покрита с бележки, снимки и уловени кадри с линии от цветни маркери, които ги свързваха като мрежа, изплетена от полудял паяк.

— Двамата йорданци — отвърна Кери и почука по снимките на стената. — Братовчедът на търговеца живее в Грейвсенд. — Тя посочи квартала в Бруклин на картата на Ню Йорк. — Другият отива в „Бруклин Колидж“, който се намира в района на Мидууд-Флатбуш. Не са далеч един от друг. Помолих Джоан да провери какво работи братовчедът.

— И? — попита Йерушенко.

— Ще ви хареса. Има компания за фитнес оборудване. Пътеки за тичане, машини за вдигане на тежести, този тип неща. Продават ги и ги обслужват.

— Има ли фитнес център в „Уолдорф“? — попита Сол.

Кери кимна. Двамата мъже се спогледаха.

— Чакай, чакай — каза Йерушенко, — да не би хотел „Уолдорф“ да е един от клиентите му?

— Ти си отличникът на класа — отвърна тя. — Те имат достъп до хотела.

Проучиха схемата на стената. Имаше две линии с връзки между двамата йорданци, най-вече защото и двамата бяха от Аман. Само търговецът бе посещавал Бейрут, но това бяха трите пъти, за които те знаеха. Според подслушванията на мобилните телефони на Агенцията за национална сигурност последната визита бе само преди две седмици.

— Разполагаме ли с нещо друго за йорданците? — попита Сол.

— Това — рече Кери и посочи към една от екранните разпечатки на статия от вестник на арабски със снимка на млад мъж, който бе свързан с единична линия със снимката на формуляр DS-160 на Ал-Шакран. — Некролог. Братът на Ал-Шакран. Убит в Ирак.

— По дяволите — изпъшка Сол. — Има ли замесени американски войници?

— Не знам. Не се казва в статията, а от базата в Аман не са имали възможност да се свържат с мен за нещо, с което разполагат за брата. Трябва да приемем, че е възможно.

— И е мотив — направи гримаса Сол.

— И как ще го направят? — попита Йерушенко. — Експлозиви?

— Възможно е. Но по-вероятно с оръжие. — Сол сви рамене. — Автомати биха били най-доброто решение.

— Откъде ще ги вземат? В Ню Йорк законите са доста стриктни — рече Йерушенко.

— Откъдето и да било — отвърна Кери. — Върмонт не е толкова далече и има най-либералните оръжейни закони в страната. Но наистина не е толкова сложно. Десет към едно, че вече разполагат с всичко необходимо.

— Ами охраната на приема за набиране на средства? Агенти от тайните служби заради вицепрезидента. Метални детектори в балната зала. Трябва да знаят, че ще им се наложи да се справят с това.

— Щом влязат в хотела, местоположението на срещата не е проблем. Просто могат да си проправят път със стрелба. С автомати можеш да убиеш дузина души, преди дори тайните служби да отреагират — обясни тя.

— Агентите на тайните служби ще ги убият — заяви Йерушенко.

Сол и Кери се усмихнаха.

— Разбира се. Но на тях не им пука. А и ще им е необходимо да пуснат само няколко точни откоса към вицепрезидента в началото. Всеки друг, когото убият, ще бъде като глазурата на тортата — рече Сол.

— А ЦБТ и Дейвид Естес? — попита тя.

Сол я погледна с любопитство.

— Каквото и да си му казала, успяло е да свърши работа. Той е на сто процента зад нас. Дори е убедил и директора.

Когато спряха на гара Трентън, Кери отмести поглед от Сол към прозореца. Наблюдаваше как хората слизат от влака, а тълпите на платформата прииждат. Хората живееха живота си, без да имат представа какво се задава, освен ако те не успееха да го спрат.

— Кой ще ни посрещне? — попита тя.

— Капитан Кословски от полицейското управление на Ню Йорк, отдел разузнаване, и Бюрото за борба с тероризма. Каза, че или ще бъде на гара „Пенсилвания“, или ще нареди някой да ни чака.

— Без ФБР?

— Не мога да ги изолирам от случая. Но искам Ню Йорк да има контрол над нещата колкото е възможно повече — обясни той.