Андрю Каплан - Вътрешна сигурност

Естес се освободи от ръцете ѝ.

— Ако това е постановка, загазила си повече, отколкото можеш да повярваш — заплаши той.

— Две неща. Само две — и след това можеш да ме уволниш или да направиш каквото по дяволите искаш — отвърна тя и вдигна два пръста. — Първо. Дима, свръзката, която ми устрои капан и се опита да ме отвлече в Бейрут, е жива. Дима, която ме свърза със Славея, който между другото е в едно легло с Хизбула, нещо, което твоето приятелче Фийлдинг не ти е казал и който се опита да ме убие или отвлече. Слушаш ли, Дейвид? Получих тази информация от Агенцията за национална сигурност, от хората, заради които ти ми срита задника само защото съм говорила с тях. А Дима идва насам веднага след случилото се в Абасия? Ти направи сметката. — Тя не му каза накъде се е запътила Дима, за да не се опита да я спре.

— И второ — продължи Кери и се приближи още повече, притискайки се към него. — Желая те. И това няма нищо общо с работата. Можеш да ме имаш и после да ме уволниш. Не ми пука.

— Нали знаеш, че съм женен?

— Не ми пука, ако ще да горя и в ада. Желая те и съм сигурна в това като нищо друго и знам, че и ти ме желаеш.

Опита се да го целуне, но той извърна лице, затова тя го целуна по бузата отново и отново, опитвайки се да достигне до устните му.

— Кажи ми, че не ме желаеш — прошепна Кери. — Кажи ми, че никога не си си помислял за това, и ще спра и никога повече няма да се доближа до теб, кълна се.

Устните ѝ откриха неговите и двамата се целунаха страстно и продължително. Тя ухапа долната му устна, вкуси кръв и той я отблъсна.

— Кучка! — извика Естес и вдигна ръка към устната, за да избърше кръвта.

— Такава съм. Какво можеш да ми направиш? — Тя скочи към него и го целуна страстно, като сложи ръката му върху гърдите си. Беше толкова по-едър, че ѝ се наложи да се протегне, за да го достигне, и това ѝ харесваше. Притисната към него, усети мощната му ерекция. — Кажи ми, че не си желал това — промълви тя.

— Признавам. Мислил съм си го — прошепна той. Кери се пресегна към гърба си, за да отвори ципа на роклята. Започна да го спуска отгоре надолу, след което обърна роклята, разтвори го докрай и свали дрехата. Застана пред него само по сутиен и бикини. Започна да се пипа.

— Божичко, мокра съм. Направи нещо — прошепна тя и го придърпа към леглото. През прозореца можеха да видят осветената през нощта галерия, бяла като айсберг.

— Това е лоша идея — изрече Естес и започна да се съблича.

— Ужасна — съгласи се тя.

— Ще съжалявам за това. И двамата ще съжаляваме — каза той, наполовина свалил вратовръзката и ризата си.

— Знам.

— Няма да го направя. Не мога — продължи той и се спря, вперил поглед през прозореца.

— Ако не ме искаш, кажи и ще спрем веднага — заяви тя и разкопча сутиена си, при което гърдите ѝ се оголиха. Настани се на леглото, повдигна бедра и свали бикините си. — Но ми писна да се чувствам полужива — прошепна тя. — Не ти ли е писнало и на теб? Или гледката от скъпите места в залата е толкова прекрасна?

— Ти си дявол — каза той, свали панталоните и боксерките си и се покатери върху нея.

— Последна възможност да кажеш „не“ — прошепна тя и се пресегна към пениса му, за да го пъхне в себе си. Въпреки тежестта му тя уви крака около бедрата му и се притисна към него. — О, Боже — изпъшка тя, когато той проникна навътре. — Измина цяла вечност.

„Амтрак Асела експрес“, Ню Джърси

„Амтрак Асела експрес“ от Вашингтон до Ню Йорк, четири дни по-късно. През прозореца Кери наблюдаваше как равнините на Ню Джърси преминаваха светкавично покрай нея на път към гара „Пенсилвания“ в Манхатън. Сол Беренсън седеше на седалката до нея и работеше на лаптопа си. Кери се беше умислила, умът ѝ блуждаеше някъде между Бейрут и Дейвид Естес. Всеки път, когато си помислеше за него, започваше да си фантазира как двамата са голи.

Харесваше ѝ колко голям бе той: върху нея и вътре в нея. В университета беше играл като футболист и все още притежаваше атлетичността, която бе част от секса. Харесваше усещането му и контраста на кожите им, опрени една в друга, черна и бяла, като клавиши на пиано. Караше я да си мисли за велики джазови акорди. Телониъс Мънк, Бъд Пауъл… и спомени за Принстън и нощта, в която бе осъзнала самата себе си.

Първи курс. Годината на учебните занимания по Близкия изток и изучаването на арабски, и Джон, нейният професор и любовник. Бяха прекарали нощта в aпартамента му, пушеха трева, слушаха дисковете му с джаз и правеха секс във всяка позиция, в която можеха да се извият. На сутринта закуската беше еспресо, чипс, шоколадови бисквити и Били Холидей.