Андрю Каплан - Вътрешна сигурност

Затова тя не можеше просто да прехвърли случая на ФБР. Те при всяко положение трябваше да бъдат запознати с информацията и тя реши, че също трябва да бъде там, в Ню Йорк.

За нея Дима не беше просто снимка. Познаваше я. Проблемът беше Естес и как да го озари със светлината.

Мъжът, на чийто стол тя бе приела да се настани в бара на ресторанта, бе изискан, на около четиридесет, е посивяла коса, облечен в костюм „Армани“. Почти сигурно лобист. Десет към едно, че той си изкарваше прехраната, като продаваше нещо. „Или някого“, помисли си Кери.

— Улица „Кей“? — попита тя.

Мъжът кимна и се ухили така, сякаш току-що беше извадил трето асо, за да превърне силен чифт във фул.

— Какво ще пиеш? — попита той.

— Маргарита с текила „Патрон Силвър“.

Мъжът направи знак на бармана и му даде поръчката.

— Къде работиш? — попита той.

— В „Мъгливото дъно“ — отвърна Кери, което означаваше Държавния департамент. Още една напориста чиновничка. — Тя сви рамене и хвърли поглед към масата на Естес. — Кой е мъжът, който седи с чернокожия? Прилича ми на някой, когото трябва да познавам. Може би е от телевизията или нещо подобно? — изрече Кери. „Понякога да се правиш на тъпа е най-умното нещо, което може да направи едно момиче“, помисли си тя.

— Не го ли разпознаваш? Това е конгресмен Райли. Хал Райли, председателят на комисията зa разпореждане с бюджета. Той е важна клечка на Капитолийския хълм. — Мъжът ѝ намигна.

— Познаваш ли го? — попита тя и си помисли, че ако егото на този тип стане по-голямо, той ще започне да се издига във въздуха като цепелин на „Гудиър“.

— Играх голф с него във вторник — отговори костюмарят в „Армани“. — Добър човек, но… — Той се наведе по-близо, за да прошепне в ухото ѝ: — Всеки втори негов удар трябва да се преиграва. Какво ти говори това?

— Че си служи с измама, както половината хора в този град. Предполагам, че ти наистина го познаваш — отвърна тя и се запита колко време ще мине, преди Естес да дойде насам.

— Не познавам афроамериканеца обаче — продължи костюмарят в „Армани“. — Вероятно е някакъв заместник-директор на някоя скапана агенция.

— Предполагам — рече Кери, докато наблюдаваше Естес с крайчеца на окото си, питайки се дали я беше забелязал. Надяваше се това да се случи скоро. След още двадесет минути ръката на костюмаря в „Армани“ щеше да е върху задника ѝ, докато той ѝ шепнеше сладки празни приказки за уикенд на Бахамите.

Естес вдигна поглед, забеляза я, наведе се и каза нещо на конгресмена. Стана и дойде при нея на бара.

— Тъкмо обяснявах на милата дама… — започна да обяснява костюмарят в „Армани“.

— Какво искаш? — попита я Естес, като напълно игнорира другия мъж. — Следиш ли ме?

— Трябва да поговорим — отвърна Кери.

Естес се намръщи.

— Това е непрофесионално. Ще говорим утре. В моя кабинет. — Той се обърна.

Кери го хвана за ръкава.

— Не, сега — заяви тя. — Спешно е.

— С конгресмен Райли съм. Той е…

— Зная кой, по дяволите, е той — прекъсна го Кери. — Разкарай го.

Естес я погледна, един мускул на челюстта му потрепваше. Обърна се, отиде обратно до масата си, каза нещо на конгресмена и сервитьора, след което се върна при нея.

— Не можем да говорим тук. Да тръгваме — рече той и хвърли поглед на костюмаря в „Армани“, след което отиде до закачалката и грабна палтото си. Кери взе своето и двамата излязоха от ресторанта, озовавайки се в хотелското лоби. Отидоха до една от четвъртите колони близо до запалената газова камина.

— Дано да е нещо важно — заяви Естес. — Опитвам се да убедя онзи задник, че лошите все още са наоколо, за да не ни остави без пари.

— Не можем да говорим тук — рече Кери и се огледа. — Вашингтон е като малък град. Резервирала съм стая на горния етаж. Можем да говорим там.

Естес изглеждаше изненадан, след което чертите му станаха сурови.

— Луда ли си? Какво, по дяволите, е това?

— Това е бизнес — обясни тя. — Какво си мислиш, че е?

— Дано не ме баламосваш, Кери. Искам да знам за какво става въпрос. Следиш ли ме?

— Не бъди глупав. За какво ми е да те следя? Знам къде работиш. Хайде — каза тя и се запъти към асансьора. Той я проследи с поглед и след около миг я последва.

Не си казаха нищо в асансьора или в коридора с елегантни килими на шарки и тапети на райе. Тя отключи стаята и двамата влязоха вътре. Естес включи осветлението, но Кери запали една лампа и изгаси светлините на тавана.

— Сега за какво, по дяволите, е всичко… — започна той, но не можа да довърши, защото тя се хвърли в прегръдките му и го целуна.