Андрю Каплан - Вътрешна сигурност

— Какво са представлявали сведенията? — попита най-накрая Сол.

— Извадка от телефонните разговори от три от единадесетте телефона на Дейвис Фийлдинг. Има липсващи данни за месеци назад — обясни тя.

— По дяволите — възкликна Сол и седна на ръба на леглото.

Кери се настани до него.

— Защо ме мрази Естес? — попита тя.

Сол свали очилата си и ги избърса в горнището на пижамата.

— Не мисля, че те мрази. Веднъж го хванах да те наблюдава, докато се отдалечаваш. Той само ме погледна. Предположих, че е просто мъжка реакция, но каквото и да е, обръща внимание на присъствието ти.

— Значи харесва задника ми. Това не означава, че ме харесва.

— Кой знае защо не искаше ти да се ровиш там, където се ровеше. — Той сложи отново очилата си. — Също така мисля, че наистина искаше ти да се занимаваш с Ирак. Умна, красива жена, служител за връзки с обществеността, която говори арабски като теб, мисля, че той се опитваше да те насочи към нещичко, но този проблем с Агенцията за национална сигурност обърка нещата. Не съм убеден защо.

— Значи и ти не вярваш на тези измишльотини за съкратения бюджет от Сената?

— Не особено. — Той се намръщи. — Това, което каза за данните, които са изтрити от Агенцията за национална сигурност, променя цялата игра. Сега нямам избор. Трябва да погледнем какво става в Бейрут.

— Хайде, Сол, изпрати ме обратно. Двамата с Върджил ще разберем какво става.

— Не мога. Естес наднича зад гърба ми и това, което е в ума му — и той не бърка, — е Ирак, както и онова, каквото и по дяволите да е то, което „Ал Кайда“ готви срещу Съединените щати. И повярвай ми — той я погледна, — скоро нещо ще се зададе насам. Много скоро. И няма да бъде Синай, макар че вероятно си права и за това, не че на някой му дреме. Ще е АКИ, „Ал Кайда“ в Ирак и Абу Назир, а когато те се насочат към нас, ще бъде или Вашингтон или Ню Йорк.

— Възможно ли е да е свързано с това, което моята информаторка Джулия ми каза?

Той се намръщи.

— Трудно е да свържеш Абу Назир с Хизбула. Сунити срещу шиити, освен това те наистина не се харесват.

— Но е възможно?

— Може би. Имаш добра интуиция. Но недей да насилваш нещата. Само ако следите водят натам.

— Какво искаш да направя?

— Две неща — отговори Сол и я потупа по ръката. — Първо, трябва да променим мнението на Естес. Ако той закриля Фийлдинг, то е заради директора на ЦРУ Бил Уолдън. Трябва да привлечеш Естес на наша страна. Второ, недей да подценяваш Службата за стратегии за набиране на информация и анализ. Или Йерушенко. Аз не те преместих там случайно.

— Смятах, че е наказание.

Сол се ухили.

— Да, все едно да хвърлиш Зайо Байо в поле с гъсти храсти. Полето, в което е роден, мястото, където се чувства най-комфортно. Слушай. — Той докосна ръката ѝ. — Като анализатор от Службата за стратегии за набиране на информация и анализ имаш правото да преглеждаш всичко. Имам предвид — абсолютно всичко. Това е светият граал, най-неограничените пълномощия в цялата агенция. И повярвай ми, Йерушенко може да е странно копеле, но ако изровиш нещо, той ще те подкрепи дори пред самия Исус Христос, ако се налага.

— Дейвид Естес разбра ли твоите съображения, когато ме преназначи?

— Мисля, че да. — Той кимна. — Когато препоръчах да те назначи на тази длъжност, той ме изгледа доста изпитателно. Недей да подценяваш Естес. Доста неща вървят в момента. Той играе триизмерен шах. Можеше да анулира договора ти и да прекрати кариерата ти заради онази тъпотия с Агенцията за национална сигурност. Вместо това не каза и дума, когато те преместих в ССНИ. Но което е по-важно, можеше да отреже връзките ти. Да каже на онзи тип Бишъп от Черния дом никога повече да не комуникира с теб. Не го направи. Освен това, когато те премести, той прикри задниците и на двама ни — и своя, и моя. Ако някой попита, може да заяви, че сме те наказали и да се обоснове.

Кери захлупи лицето си е ръце.

— Можеше да ми кажеш — изрече тя. — От две седмици съм болна. — Беше ѝ нужно да си наложи пълен самоконтрол, до последната капчица, за да не се разхлипа. Искаше да го сграбчи с две ръце и да не го пуска от прегръдките си. Сол не я беше изоставил. Той все още вярваше в нея — усети как по тялото ѝ се разнесе вълна на успокоение.

— Не, не можех — оправда се той. — Наистина не можех. Освен това Естес би могъл да има и друга причина да иска да те премести.

Кери изглеждаше объркана. Тогава ѝ просветна.

— Нали не искаш да кажеш… — започна тя.

— Възможно е. Има много мъже, които биха се възползвали от една привлекателна жена, която им е подчинена. Дейвид е човешко същество, но е от типа хора, които действат по правилата. Никога не би направил подобно нещо.