Андрю Каплан - Вътрешна сигурност

Сол се намеси.

— Разбираме прекрасно. Решението е ваше. Но също така разбираме как стоят нещата, когато адреналинът започне да се покачва при една ситуация с група въоръжени фанатици. Искаме да се уточним, че ако се наложи да елиминирате нея и останалите, решението ще бъде взето на вашето ниво, а не от някой Рамбо самозванец, който се опитва да спаси света. В главата на тази жена има информация, която ще направи тази страна по-безопасна, ако успеете да я опазите жива, за да я разпитаме.

— Ще направим всичко по силите си — обеща Касани и кимна на двамата полицаи. — Но сигурността е на първо място.

Чернокожа полицайка се приближи и прошепна нещо на Кословски.

— Добре — рече той. — Преминала е през тунела „Куинс — Мидтаун“. Ще бъде в „Уолдорф“ след минути. С виолончелото и всичко останало. — Той посочи един от екраните, показващи излизащия от тунела трафик на Тридесет и седма улица. Имаше такси с пътник в него и кутия за виолончело. Кери напрегна очи, но не можа да забележи Дима. След секунда таксито излезе от кадър.

— За какво им е виолончелото? — попита Касани.

— Може ли някой да предложи нещо по-добро? — попита Сол и погледна към Кословски. — Според мен ще скрият автоматите в калъфа до самото начало на приема.

Кословски кимна.

— Точно така. Разговаряхме с управителя на хотела. Уредили сме да ѝ дадат стая на двадесет и шестия етаж. Излишно е да споменавам, че цялото помещение е оборудвано с подслушвателни устройства, както и с пълно видеонаблюдение вътре и в коридора.

— Нищо няма да излезе от това — заяви Кери. — Тя е от „Алианс 14 март“, вероятно от Хизбула. Не е някоя глупава аматьорка. Ще забележи камерите и подслушвателните устройства на телефоните за една секунда нюйоркско време. Трябва да смените стаята. Веднага! И не се притеснявайте за подслушването на наземните телефонни линии. Тя няма да ги използва, освен да си поръча румсървис или нещо подобно. Дайте ѝ час или два и ще разполага с два мобилни телефона с предплатени карти. Ето тях искаме да прихванем.

Кословски кимна. Стана и напусна бързо, изваждайки мобилния си телефон. Гилеспи и Касани я гледаха преценяващо, сякаш бяха търговци на картини, а тя бе произведение на изкуството, пуснато на търг. След това Касани се ухили.

— Е, госпожице Матисън. Добре дошла на партито.

„Лексингтън“ и Четиридесет и девета улица,

Ню Йорк

Обаждането дойде в 9:46 вечерта. Гласово съобщение, оставено на телефонния секретар на фирмата за фитнес оборудване „Петра“ в Бруклин.

— Хада хо Джихан. Матаа такун баладия анейван гахиза? — изрече гласът на Дима. „Обажда се Джихан. Колко време ще е нужно да се изпълни поръчката ми?“

Те прихванаха номера на обаждащия се телефон от клетъчната кула в Бруклин, най-близо до фирмата, която прие обаждането. На екипа на Кословски отне едва петнадесет минути, за да проследи сигнала до предплатен мобилен телефон, който Джихан беше закупила от магазина на „AT&T“ на Тридесет и седма улица. Магазинът се намираше само на няколко минути разстояние с такси от хотела… Имаха две служителки на бюрото за борба с тероризма, които работеха под прикритие като хотелски камериерки в „Уолдорф“, и трима мъже, които играеха роля на охрана на хотела. Те потвърдиха заедно с екипа на мястото, че Джихан не е била в хотела по това време. Когато съобщението бе препратено до Кословски, Кери му го преведе.

Кословски кимна.

— Птичето е излетяло — рече той.

Когато една от камериерките под прикритие провери стаята на Джихан, тя докладва, че виолончелото стои до стената, а калъфът е празен. Жената допълни, че не е видяла оръжия или експлозиви, нито нещо подозрително.

— Кога започвате наблюдението на заподозрените? — Сол попита Кословски.

— Малко след полунощ — отвърна полицаят и провери часовника си. — Ние не проявяваме абсолютно никаква активност. Две скрити камери. Една на покрива на сградата от другата страна на улицата на мястото на фитнес фирмата, а другата е от противоположната страна на апартамента на братовчеда на йорданския търговец в Грейвсенд. Два от екипите „Херкулес“ влизат в хотела в нула часа и тридесет минути. Ще останат облечени в костюми, докато не решим да действаме.

— Ще ги отведете до стаята на Джихан точно преди да започнат операцията, така ли? — попита Сол.

— Такъв е планът — отвърна Кословски и си наля чаша кафе.

След по-малко от час цялата схема започна да се разплита.