Андрю Каплан - Вътрешна сигурност

По простия.

И тогава я озари. Кучи син! Това, което я беше притеснявало през цялото време. Мисълта я потресе така силно, че тя едва не изтича навън гола от банята. Стоеше под водата и се заставяше да диша.

„Карай го по-полека — каза си тя. — Премисли го.“ Беше добра. Умът ѝ беше бистър, лекарствата действаха добре. Беше хванала някаква следа.

Той никога не прави нещата по простия начин. Абу Назир. Да го вземат дяволите! Ами ако мисълта, която ѝ беше хрумнала във влака, се окажеше вярна? През цялото време те предполагаха заради Дима и това, което се бе случило с нея със Славея в Бейрут, че това е работа на Хизбула или на иранците. Ами ако не беше? Ами ако беше АКИ?

Ако беше Абу Назир, той нямаше да го направи по простия начин. Никога. Това не беше стилът му. Щеше да има повече от една атака. Нямаше да е само в „Уолдорф“, което можеше да е само за отвличане на вниманието! Какво бе казала Джулия за реакцията на съпруга си Абас: „…начинът, по който ги каза… Изплаши ме“. Щеше да има втора, отделна атака. Нещо голямо. По-голямо дори от убийството на вицепрезидента. Нещо, което Абу Назир можеше да представи на сунитите като отмъщение за Абасия. Ако успееше да го изпълни, сунитите щяха да се съберат около него. Можеше да превземе цялата провинция Анбар. И в тази атака щеше да се включи Абдел Ясин и липсващата камионетка!

Трябваше да открият изчезналото превозно средство… и то бързо. И да постъпят по същия начин както с Дима и хотел „Уолдорф“: да изчакат до последната секунда, да задействат капана, да предотвратят нападението.

Излезе от банята, обу си нов чифт дънки, блузка и сако. Косата ѝ все още беше мокра и тя приличаше на мокра кокошка, но това нямаше значение.

— Хайде — обърна се към Леонора. — Трябва да се връщаме в службата.

— Ами вечеря? — попита полицайката и се изправи. — Повярвай ми, не се случва често отделът да плаща.

— Не ми пука — заяви Кери и се запъти към вратата. — Можем да си поръчаме китайска храна.

— Защо? Какво има?

— Мисля, че знам как да намерим онази камионетка — отговори Кери.

Квартал „Ред Хук“, Бруклин, Ню Йорк

— Върна се толкова скоро? — учуди се Сол през рамо. Двамата с Кословски, както и шепа други гледаха видео от охранителните камери на обекти из Бруклин.

— Мисля, че знам как да открием камионетката — обади се Кери, свали сакото си и седна на масата. Леонора седна до нея. Сол, Кословски, Гилеспи и двама от останалите се присъединиха към тях.

— Е, Матисън, определено знаеш как да привлечеш вниманието ни — рече Кословски. — С какво разполагаш?

— Аз съм идиот — заяви тя. — Било е под носовете ни. Знаем, че Басам ал-Шакран, йорданският търговец на фармацевтични продукти, е бил в Ирак, а брат му е бил убит там. През цялото време заради Дима и Славея в Бейрут предполагахме, че атаката е организирана от Хизбула или от иранците. Но йорданците са сунити, не шиити. Като „Ал Кайда“. Ами ако атаката е организирана от Абу Назир в Ирак?

— Да предположим, че е така. И какво от това? — попита Гилеспи.

— Той никога не организира само една атака.

— Никога? — учуди се Гилеспи.

— Слушайте, аз бях в Ирак. Проучвала съм този тип и съм преглеждала всичко, с което разполагаме в Лангли. Никога не е извършвал такова нещо като единична атака. Нито веднъж — рече тя.

— Да не би да смяташ, че „Уолдорф“ е за отклоняване на вниманието? — попита Кословски и впери очи в нея като лазери.

Кери кимна.

— От нещо по-голямо.

— Като какво? — попита Гилеспи.

— Вие ми кажете. Сигурна съм, че Нюйоркското полицейско управление разполага със списък с потенциални мишени и вероятности.

— Разбира се. Емпайър Стейт Билдинг, небостъргачът „Крайслер“, кулата на Банк ъф Америка, Статуята на свободата, „Таймс Скуеър“, гара „Гранд Сентръл“, сградата на Обединените нации, фондовата борса, Федералният резерв, центърът „Линкълн“, стадионът на „Янките“ — макар че в момента сезонът е свършил, „Медисън Скуеър Гардън“, мостове, тунели. Избери си. Това е Ню Йорк — списъкът е безкраен — завърши Гилеспи.

— Тези хора са в Бруклин. Какво има там? — попита Сол.

— Мостът „Бруклин“ — предложи Леонора.

— Интересно — каза Кери.

— Защо да е интересно? — попита Кословски.

— На 11 септември имаше снимка на хора, които бягаха пеша от Манхатън, пресичайки моста „Бруклин“.

— Да, беше известна снимка. Наред с други такива. И какво за нея?

— Стана иконична в Близкия изток — обясни тя. — По онова време бе съобщено, че Айман ал-Зауахири е казал: „Следващия път ще елиминираме и техните средства за бягство“.