Андрю Каплан - Вътрешна сигурност

Кери кимна. Искаше да каже на Сол за разговора си с Върджил от снощи, но реши да не го прави. Беше прекарала само няколко кратки часа с Дейвид в хотел „Хилтън“ на „Тайсънс Корнър“, преди да си тръгне в шест сутринта, за да се подготви да отпътува за Ню Йорк.

— Жена ми ме напуска — беше ѝ разказал той. — Дори не ме попита за теб, нито ме помоли да спра да те виждам. Просто каза, че мога да се върна обратно при своята курва. Приключила била с мен.

— Какво ни остава да направим тогава? — попита Кери.

— Не знам — призна той. — Ами ти?

— Аз също не зная — отвърна тя.

Когато се върна в Рестън, за да си стегне багажа, се свърза с Върджил в Бейрут, за да види дали бе намерил нещо за Дима или Славея след нейното заминаване, но той ѝ каза, че не се е случило нищо особено. Така или иначе Фийлдинг му беше наредил да влезе тайно в квартирата на някакъв бахрейнски дипломат, който пръскаше пари из „Рас Бейрут“ сякаш бяха конфети, и да открие някаква информация.

— Ако се интересуваш от сексуалния живот на бахрейнците далеч от дома, разполагам с обилно количество филмов материал — разказа ѝ Върджил.

— Изпрати го на Фийлдинг. Дай му нещо, от което разбира — отвърна Кери.

— Да, но линията между порнографията и търговския занаят е станала доста тънка из тукашните места — оплака се Върджил и прекрати разговора.

Значи в Бейрут не разполагаха с нищо. Как бе възможно това? Къде е била Дима през цялото това време? Не би могло да е в Бейрут. Дима не беше от този тип момичета, които оставаха невидими, особено в Бейрут, където всички забелязваха всичко. И за кого работеше тя? „Алианс 14 март“, маронитската християнска фракция? Хизбула? Сирийците? Иранците? След Абасия всички предполагаха, че ако има нападение, ще е от страна на сунитите. „Ал Кайда“. Но може би иранците планираха да хвърлят вината върху сунитите.

Тогава ѝ хрумна една идея. Седеше изпъната като струна, когато влакът потегли от гара „Трентън“. Може би нещата стояха по друг начин.

Ами ако АКИ, „Ал Кайда“ в Ирак, използваше Дима и нейните връзки със сирийците, за да нанесат удар в „Уолдорф“ и да обвинят иранците?

По дяволите, беше възможно. През част от времето, докато тя беше в ССНИА, когато не работеше по Бейрут, официалното ѝ назначение бе „Ал Кайда“. А освен това миналата година, когато беше разпределена в Багдад, прекара много време да проучва АКИ, особено малките частички и парченца информация, с които разполагаха за Абу Назир, лидера на групировката, и единственото нещо, до което се беше добрала, бе, че той е хитър. Никога не предприемаше нещо просто или директно. Никога. Нападение в „Уолдорф“ със сирийско-ирански връзки би било точно такова нещо, каквото той би направил, а след това щеше да се облагодетелства от деянието в Багдад.

„Има нещо друго, което се случва“, помисли си тя. Просто не можеше да го установи ясно, докато наблюдаваше как Сол прибира лаптопа си, когато слязоха под земята на гара „Пенсилвания“.

Ню Йорк

Кословски и един от хората му ги чакаха на платформата. Кословски беше здрав, около метър и осемдесет, с жълтеникаво-червена коса, облечен в дънки и кожено яке. Мъжът с него, Гилеспи, беше облечен в анорак и с бейзболна шапка на „Янките“. Въпреки неофициалните дрехи и върху двамата от горе до долу сякаш беше изписано „ченге“.

— Сол, радвам се отново да те видя. А ти трябва да си Матисън — обърна се Кословски към Кери и ѝ показа значката си. — Познаваш ли тази жена Дима? Наричаме я с фалшивото ѝ име, Джихан. Притесняваме се, че тя ще промени външния си вид. Ще си сложи перука. Можеш ли да я забележиш в подобна тълпа? — попита той и посочи хората, изпълнили платформата. — Единственото, с което разполагаме, е снимката от формуляра за виза.

— Мога да я забележа и на стадиона на „Янките“, капитане — отвърна Кери.

— Мисля, че в такъв случай разполагаме с когото трябва — рече Кословски и се ухили на партньора си. — Радвам се, че сте тук.

— Къде отиваме? — попита Сол, докато вървяха към главната зала на гара „Пенсилвания“.

— Разположили сме се на Четиридесет и осма улица, близо до хотел „Ю Ен Плаза“. Ще координираме операцията оттам. Управлението ни се намира в Куинс, твърде далеч от мишената „Уолдорф“. — Той се намръщи. — Ще разполагаме с четири екипа „Херкулес“, плюс обичайните охранителни мерки на Нюйоркското полицейско управление отвън, като охраната се увеличава, колкото повече се доближаваме до мишената.