Андрю Каплан - Вътрешна сигурност

— И ние така предположихме — потвърди Кословски. — Ще трябва да евакуираме района и да повикаме отряда за обезвреждане на бомби.

Половин час по-късно той получи обаждане от един от цивилните полицаи.

— Открихме камионетката. Намира се на платения паркинг „Кук парк“ на Петдесет и шеста улица и Девето авеню — обяви Кословски и даде някакви инструкции по телефона.

— Кажи им да не се приближават. Да изчакат да се евакуира целият и да се доближат едва когато неутрализираме „Уолдорф“ и „Ред Хук“ — разпореди Сол.

— Току-що го направих — отвърна Кословски.

— Кучи син, ето го — възкликна един от агентите на ФБР и посочи към мониторите.

— Това той ли е? — попита Гилеспи.

— Той е — потвърди Кословски и хвърли поглед към снимката на масата. — Абдел Ясин. Добре дошъл обратно на приема. Кой е този с него?

— Не знам — призна Кери, — но кажи на хората си да се опитат да не го убиват. Ако е от някоя местна клетка, щом това приключи, ще искате да елиминирате всички.

— Ето ги — обади се Гилеспи, когато камионетката потегли и излезе от обсега на скритата камера, отдалечавайки се на изток, настрани от слънцето, което се бе спуснало ниско на хоризонта и се рееше точно над линията от сгради. След малко щеше да е тъмно.

— Час? — извика Кословски.

— Седемнадесет часа и единадесет минути — съобщи Леонора, когато погледна часовника си.

— Кажи на хората си да се приготвят — обърна се Кословски към Сандърс.

— Твоите също — отвърна Сандърс, докато говореше по телефона.

Кословски предупреди Рейдън и екипа му, както и агентите под прикритие в „Уолдорф“. Нареди на Гилеспи да се увери, че външните периметри са готови да затворят напълно няколко градски района около хотела, но да не предприемат нищо преди екипите на „Херкулес“.

— Щом кажем „Действайте“, никой, и това действително означава никой, няма да може да влиза или излиза от „Уолдорф Астория“ — каза той.

Всички погледи бяха приковани върху двата монитора: на единия се виждаше изгледът от другата страна на улицата, където се намираше сградата на хладилния склад в „Ред Хук“, а другият излъчваше сигнала от охранителната камера в коридора, където Дима и двамата йорданци все още бяха в стаята. Не се бяха размърдали цял ден. Бяха прикрепили звукови сензори на пода на стаята над тази на Дима, но изненадващо доловиха много малко разговори и движение, макар че техникът докладва за известен брой подобни на щракане звуци, което предполагаше, че те зареждат и проверяват оръжията си.

Наблюдаваха мониторите, докато камионетката с изписаното отстрани име на пицарията се придвижи до сградата с хладилното помещение и паркира на мястото до бордюра, обозначено за товарене. Двамата, Ясин и неизвестният мъж, който приличаше на човек от Близкия изток, облечени в бели работни комбинезони, слязоха от камионетката. Извадиха метална ръчна количка с плоска платформа от превозното средство и я вкараха в сградата на склада.

— Заемете позиции — нареди Сандърс по телефона си. — Отстранете ги.

Видяха отряд от десет души, в пълно снаряжение на спецчасти с автомати ХКЗЗ, гърбовете на якетата им, маркирани с жълти флуоресцентни букви ФБР ОСЗ, да излизат от сградата от другата страна на пътя и да се разделят на два екипа, разположени до сградата с хладилните помещения от двете страни на вратата.

Докато гледаше, Кери осъзна, че има също така поне двама снайперисти, които сега се бяха позиционирали за стрелба на покрива на сградата, от която отрядът се появи. Не виждаше камионите с цимент и останалата част от отряда, които се разгръщаха, за да блокират двете страни на улицата, но от разговора на Сандърс по мобилния му телефон тя предположи, че те заемат позиция.

Кословски и Гилеспи се спогледаха и кимнаха.

Кословски се обади на Рейдън.

— Действайте — изрече той. — Ти поемаш командването, Том.

— Действаме — нареди Гилеспи по мобилния си телефон на командира на нюйоркската полиция пред „Уолдорф“.

Двата екипа „Херкулес“, които се намираха в хотела, вече се движеха, знаеше Кери. Щяха да се отправят надолу по стълбите към етажа, където се намираха Дима и йорданците. Всеки, когото срещнеха на стълбите или в коридора оттук нататък, щеше да бъде арестуван. И тогава на монитора тя първо видя един, а после още няколко от членовете на екипа „Херкулес“ да се появяват в коридора и да се движат към стаята. Една от камериерките под прикритие беше с тях. В ръцете си държеше деветмилиметров пистолет „Берета“.