Андрю Каплан - Вътрешна сигурност

— Ами сауарка? — попита тя. Беше на върха на езика ѝ да повдигне въпроса с липсващите сведения в базата данни на Агенцията за национална сигурност и редактирания материал на ЦБТ, но нещо ѝ подсказа да не го прави. Да се придържа само към джихадистите.

— Сол даде съгласие на египетската държавна агенция по сигурността. Те ще проучат въпроса. Също и израелците. Това не е проблем.

— Тогава ти ми кажи какъв е проблемът, Дейвид? — запита Кери и се изправи, за да му се противопостави. — Защото ме изтеглиха от Бейрут насред операцията, в която имаме информаторка, която изчезна от лицето на земята, след като Хизбула и ГДС предприеха действия срещу един от нашите агенти, срещу мен — тя се тупна по гърдите, — и не само че никой дори не е разследвал ситуацията, но и никой няма достатъчно мозък, за да зададе въпроса „Защо?“. Освен това аз ти предоставих информация от изключително достоверен източник за вероятна значителна терористична атака срещу Съединените щати, което налага да се предприемат действия, но досега изглежда, че на никой друг освен на мен не му пука. Така че ти ми кажи какъв е проклетият проблем.

Този път тя погледна към Сол, който бе позеленял, сякаш му бе прилошало на стомаха.

— Седни. Говоря сериозно — изрече Естес, отсичайки думите.

Кери седна. Той си пое дъх, после още веднъж.

— Виж, Кери. Тук ние не сме военни. Не издаваме просто заповеди. От нашите хора се очаква да действат самостоятелно, да мислят сами. От гледна точка на управлението е все едно да водиш стадо с котки. Но това е цената, която плащаш за способни хора, които могат да издирят такива неща от места, където никой не очаква, че това може да спаси цяла нация. Затова ви даваме доста свобода на действие, но този път ти прекрачи границата.

— На своя глава си нарушила правилата на ЦРУ. Далеч си надхвърлила параметрите на „информацията, която се полага да знаеш“ и това е причината да позволяваме само упълномощени контакти между агенциите по нормалните канали. Работата на Агенцията за национална сигурност е да ни осигурява данни. Точка. Те не разполагат с експертни анализатори, които да преработват първичните данни в полезна информация. Ние го правим. Повечето хора из целия този кампус не правят нищо друго, освен да анализират данни. Ако използваме Агенцията за национална сигурност в нашата работа, тогава от Конгреса имат правото да питат за какво, по дяволите, ни плащат. И ако искаш да направя нещо по въпроса с тази информация за нападението, за която твърдиш, че е от достоверен източник и трябва да се предприемат действия, няма да е лошо да ми предоставиш нещо, по което да мога да работя.

— Освен това, докато си била заета да си играеш в пясъчника със Синай и Бейрут, не си обръщала внимание на „Ал Кайда“, особено в Ирак, където искам да се съсредоточиш, защото това е единствената причина да си все още тук.

— Търся и в Ирак. Аз…

— Недей да говориш глупости, Кери. Нямаме време за това. Това, което току-що се случи в Абасия, е подарък за лошите. Не мога да ти позволя да се шляеш и да правиш каквото си искаш, дявол да го вземе. Нещата не стават по този начин. — Естес поклати глава. — Както и да е, уведомих човешки ресурси. Отстранявам те от ЦБТ. Всъщност не само от ЦБТ, а от Националната служба за секретни операции. Приключваш работата си тук. Сол? — обърна се и погледна към Беренсън той.

Кери имаше чувството, че е била ударена в стомаха. Искаше да повърне. Това не можеше да се случва. Не виждаха ли те какво става? Липсващи файлове, вероятна терористична атака, а тя бе единствената, която го бе забелязала, и сега те се отърваваха от нея?

— Кери, ти си невероятен талант. Езиковите ти умения, инстинктите ти — започна Сол и се наведе напред със сключени ръце, сякаш се молеше. — Но ти ни принуждаваш да реагираме. Ще бъдеш преназначена.

Заля я вълна на облекчение. Беше лошо, но не я уволняваха.

— Мислех, че съм изхвърлена от Националната служба за секретни операции — каза тя.

— Ти — започна Сол и погледна към Естес, — ти ще бъдеш преместена в сектора за анализ на разузнавателни сведения. В Службата за стратегии за набиране на информация и анализ.

— Започваш там веднага — допълни Естес. — Повече няма да се занимаваш с оперативна работа, Матисън. Приключваш.

— Кого си успяла да вбесиш? — попита я нейната колежка Джоан Дейтън, която работеше зад преградката до нея. Руса, синеока, с леко наднормено тегло и достатъчно хубава, за да е била мажоретка в гимназията, но според Джоан е била доста задръстена, не някое от готините деца. „В противен случай никога нямаше да се озова тук“, бе прошепнала тя, блещейки очи.