Андрю Каплан - Вътрешна сигурност

Кери се подсети за нещо. Тя се замисли за миг, след което я осени. Същия ден, в който си беше тръгнала от Бейрут. Правило второ, помисли си тя, спомняйки си за нещо, което Сол Беренсън беше казал по време на дните ѝ на обучение там, във Фермата. „Има само две правила — беше им казал той. — Първото: тази работа може да те убие. Така че никога не се доверявай на някой източник… и изобщо на когото и да е било. И второ: няма, повтарям, няма случайни стечения на обстоятелствата.“ Кери погледна към Джимбо.

— Кой би могъл да упълномощи нещо подобно? — попита тя.

— Не знам. — Наведе се по-близо до нея и ѝ прошепна: — Трябва да е някой от най-високото ниво.

Разузнавателен център „Джордж Буш“,

Лангли, щата Вирджиния

Докато преглеждаше файловете за Дима, които беше донесла на хард диска от Агенцията за национална сигурност, Кери видя, че последното обаждане от мобилния телефон на информаторката е било до фризьорски салон в „Рас Бейрут“ в 3:47 следобед, в деня, в който беше изчезнала. След това — нищо. Тя започна да се връща назад, за да идентифицира всеки контакт от мобилния телефон. Дали фризьорският салон бе място за тайни срещи на агентите, или Дима просто бе искала да си издуха косата? Обади ѝ се Естес и я прекъсна.

— Качи се в офиса ми. Веднага — нареди той и затвори.

Добре. „Най-сетне“, помисли си Кери и се запита дали това беше свързано с имейла, който му беше изпратила за сауарка, салафитското бедуинско племе в Северен Синай, и възможността за терористична атака срещу туристи в Шарм ел Шейх и Дахаб. Информация, която беше получила от Черния дом. Замисли се над това, както и за Дима, докато вървеше към кабинета на Естес. Защо информаторката не се появяваше никъде — или поне да имаше някакви новини за нея? Ако беше открито тяло, Кери беше убедена, че Върджил щеше да се е свързал с нея.

Когато почука на вратата и видя Сол, който изглеждаше притеснен, в кабинета на Естес, тя осъзна, че я бяха повикали за нещо друго.

Естес не се усмихна, само ѝ даде знак да седне. Сол, разположил се на друг стол, не я погледна. „О, Боже“, помисли си тя.

Следобедното слънце светеше ярко през прозореца зад него, отражението му почти скриваше гледката на двора между центъра „Джордж Буш“ и старата сграда на управлението, няколко души от персонала седяха отвън по ризи. „Странно време“, помисли си Кери, като умът ѝ внезапно започна да обръща внимание на всичко. Нещо щеше да се случи. Усещаше как лудите електрически вериги бълват огън.

— Какво, по дяволите, си мислеше, че правиш? — попита Естес. — Да не си откачила напълно?

— Какво да съм си мислела? За какво говориш? — попита тя.

— Не се преструвай, че не си ходила в Агенцията за национална сигурност. Сама. Без разрешение. Имаш ли някаква представа колко процедури си нарушила? — отсече Естес.

— Казах ти да не го правиш, Кери — изрече тихо Сол.

— Как разбрахте? — попита тя Естес.

— Получих един много приятен имейл от някакъв си ръководител на средно ниво там на име Джери Бишъп. Той изразява благодарност, че си ги посетила в опит за изглаждане на различията и съперничеството между агенциите и така нататък. Само ме уведомявал — най-учтиво, — че всичко е протекло, без да се нарушават правилата. Смята, че е добра идея. Че трябва да го правим по-често. Единственото нещо, което липсваше, бе предложение да изпечем заедно няколко бонбона маршмелоу около стария лагерен огън [10] Традиционно развлечение в англоезичните страни. — Бел. прев. . Като изключим, че аз не желая да си сътрудничим повече с тях, Кери. Ние само консумираме техните продукти, нищо повече. И не разполагаме с времето или ресурсите да подреждаме тъпотиите им, както стоят нещата към момента. Не мога да го позволя. Което е по-важно — той направи неясен жест към тавана, — нашите господари от горните нива също не могат да го позволят.

— Дори когато от това има полза? Аз се върнах и донесох нещо. За племената в Синай. Ти каза, че искаш всичко. Пратих ти имейл — отвърна тя на Естес, страхувайки се да погледне към Сол.

— Страхотно. Племената в Синай. Ще уведомя Лорънс Арабски. Какво, по дяволите, си мислеше, Кери? Имаш ли представа къде се намираме от гледна точка на бюджета? Знаеш ли, че Сенатът изгаря от желание да ни отреже топките, ако забележат и намек за разточителство — и ето на, ти отиваш нерегламентирано до Форт Мийд, нарушаваш договорености, за които е било нужно да минат години, преди да се приемат. — Естес поклати глава. — От базата в Бейрут казаха, че си излязла от равновесие, но Сол ме убеди, че не е така. Не мога да позволя подобно нещо.