Андрю Каплан - Вътрешна сигурност

— Джери Бишъп — представи се той и седна срещу нея. — Това е събитие. Обикновено не ни идват на крака хора от Маклийн [9] Селище в щата Вирджиния, където са разположени домовете на множество дипломати, членове на Конгреса, високопоставени лица от правителството, както и централата на ЦРУ. — Бел. прев. , пропътували разстоянието по магистрала 295. Какво е събитието? Абасия?

— Ами ако разполагате с нещо по този въпрос, което е интересно, или за някакви нови операции на „Ал Кайда“, можете да ме направите суперзвезда. Нямам нищо против. — Тя се усмихна със съвсем лека доза съблазън към него, като полъх на парфюм.

— Не сме забелязали някакво реално увеличение на трафика с изключение на обичайните джихадистки глупости в мрежата. Отравяне на водоснабдителната мрежа на Ню Йорк, атаки срещу рафинерии, химически заводи в Съединените щати и любимото и непресъхващо: разбиване на частен самолет, зареден с експлозиви, в сградата на Капитолия, макар че за мен е непонятно защо някой може да си помисли, че да се отърве от известен брой конгресмени би причинило някаква вреда на Америка. — Той се ухили. — Като изключим тези неща, има незначително увеличение на телефонния трафик сред някои салафитски племена в Ел Ариш в Синай. Може би е нещо, свързано с израелците. — Той сви рамене. — Това в основни линии е всичко.

— В Южен Синай има туристически курорти. Посещават ги всякакви туристи: израелци, американци, европейци, водолази. А египетското правителство няма достатъчно контрол там. Може да е нещо такова.

— Възможно е. Признавам, че може да сте права. — Той кимна. — Но не това е причината да сте тук, нали?

Кери извади снимките на Таха ал-Дуни, известен като Славея, на Ахмед Хайдар, на Дима и на Дейвис Фийлдинг от куфарчето на лаптопа си и ги сложи на масата. Докосвайки всяка от тях, тя ги идентифицира по реда им.

— Тези са от Бейрут — обясни тя и посочи Славея, Дима и Дейвис Фийлдинг. Когато почука по снимката на Хайдар, добави: — Тази я имаме от вас, от израелска сателитна поточна връзка за сваляне на файлове.

— Какво искате?

— Всичко каквото имате за тези четиримата. Телефонни разговори по мобилни телефони, имейли, социални мрежи, проследяване, картички „Холмарк“ от бабите им. Всичко.

Джери Бишъп изсумтя и бързо се засмя.

— Вижте, нали сте наясно, че ние работим с количество, а не с качество? Събираме всичко, обществени, частни, мобилни телефони, текстово съобщение от Абу Не-знам-си-кой до майка му. Разкодираме, превеждаме, въвеждаме алгоритми, за да се опитаме да отделим очевидния боклук. След това изпращаме събраното до вас от ЦРУ. Също така и до разузнавателното управление към министерството на отбраната, Съвета по национална сигурност, ФБР и всички останали съкращения. Това е. Вие сте хората, от които се очаква да наредите детайлите.

— Ще стесня кръга. Фокусирайте се само върху тези хора и като изключим Ал-Дуни и Хайдар, само върху Бейрут.

Той я погледна неуверено.

— Работите за Естес, нали?

— Докладвам директно на Дейвид Естес. Ако има значение, Сол Беренсън, началникът на отдел „Близък изток“ на Националната служба за секретни операции, също знае, че съм тук — излъга Кери.

Джери Бишъп взе снимката на Фийлдинг, след което погледна право към нея.

— Обикновено не разкодираме информацията на ръководителите на бази на ЦРУ. Какво става там?

— Не мога да ви кажа.

— Но нещо се случва там, в Бейрут? Нали?

— Не мога да ви кажа и това. Но преценете сам. Смятате ли, че ще говоря с вас по подобен начин, ако нямахме проблем?

— Но не искате да казвам на никого?

— Не можете. Ще компрометира това, което правим.

— Почакайте — пое си въздух той. — Да не би да смятате, че имаме къртица в базата в Бейрут?

— Не казвам нищо подобно — отсече Кери. — Не ми вкарвайте думи в устата. Моля ви да запазите това запитване в тайна. Ние с теб правим това всеки ден, Джери. Такава е нашата работа. Това е всичко.

— Как желаете да получите сведенията? По имейл през ОГСРК ли? — той говореше за Обединената глобална система за разузнавателни комуникации на правителството, проектирана за изключително сигурни свръхсекретни комуникации, най-високото ниво на секретност в правителството на Съединените щати.

— He. На това — отвърна Кери и извади един външен хард диск и му го подаде заедно със снимките.

— Божичко, вие наистина не искате да вдигате шум. Хайде — рече той и я поведе по коридора към асансьора, а после надолу, към едно от няколкото подземни нива.