Андрю Каплан - Вътрешна сигурност

Минаха по коридор без прозорци, както и през редица заключени кабинети, всичките със сериозно видеонаблюдение от охранителни камери. Някои от тях се отключваха с идентификационна карта, други с идентификационна карта и код за достъп върху клавиатура, а последният изискваше карта, код за достъп и биометрична идентификация на вените на дланта, за да се отвори. Помещението представляваше зала с огромна стена от монитори, които показваха сателитни изображения от различни райони на света. Сред мониторите изпъкваше групата екрани, които показваха жива връзка от ключови улични сектори в Ирак.

В залата беше пълно и с анализатори в отделени кабини, които работеха на компютри. Бишъп заведе Кери до група анализатори в отделна секция близо до стената.

— Това са някои от хората от секцията „Близък изток“ — обясни той. — Може да не ги познаваш, но си виждала работата им.

— Здравейте — поздрави Кери. Един от анализаторите, мъж с разрошена рижа коса, лунички по лицето и добре подстригана брада, я огледа набързо, след което съсредоточи вниманието си обратно върху екрана. Беше в инвалидна количка. Бишъп обясни на хората си какво търсеше тя. Раздаде снимките на четирима от тях и ги инструктира.

— Искаш ли да седнеш до мен, докато проверявам сведенията? — попита червенокосият мъж в инвалидната количка, на когото бе дадена снимката на Фийлдинг.

— Разбира се, ако това ще помогне да получа каквото ми трябва — отвърна Кери.

— Значи ставаме двама — каза червенокосият и се ухили. Той беше привлекателен, изглеждаше като елегантен колежанин от частно училище, помисли си тя.

— Бих искала да видя как стават нещата. Имаш ли нещо против? — обърна се Кери към Бишъп и седна до червенокосия мъж. Тя нямаше как да не забележи тънките му като моливи крака, обути в тесни дънки.

— Аз съм Джеймс. Джеймс Абдел-Шауафи. Викай ми Джимбо — каза червенокосият мъж.

— Не приличаш на арабин — отбеляза Кери.

— Баща ми е египтянин. Майка ми е американка от ирландски произход. — Той се ухили.

— Хал таткалам Арабия? — попита го тя дали говори арабски.

— Айва, декуба — отвърна той. Да, разбира се. — Откъде искаш да започнем? Съобщения на телефона? Имейли?

— Четеш ми мислите. С телефоните — каза тя и му показа списък с номерата на Фийлдинг в посолството — защитения кодиран телефон, мобилния му телефон и така нататък. Известни ѝ бяха общо пет номера.

— Нямам нужда от това. Гледай — каза Джимбо и изкара база с данни, след което направи питане за Фийлдинг. Излязоха единадесет телефонни номера. Кери се поизправи. Повечето агенти на ЦРУ разполагаха с един или два лични мобилни телефона, но това тук беше изненадващо.

— Колко назад искаш да се върнеш? — попита Джимбо.

— Години. Но нека да започнем с последните три месеца.

— Няма проблем, но ще има много данни — обясни той и след като набра символите на операторите за запитването, натисна „въведи“.

Изчакаха известно време. След това екранът се изпълни с поредица от извадки от базата данни, номера, дати и часове. Джимбо се втренчи в него.

— Божичко. Не може да бъде — изрече той и поклати глава.

— Какво?

— Погледни — рече той и посочи към екрана. — Виждаш ли тази пролука?

— Покажи ми.

Той освети част от екрана.

— Според тази справка господин Фийлдинг не е провеждал обаждания по тези три мобилни телефона през последните почти пет месеца.

— Може би не са му трябвали. Имал е осем други телефона.

— Не, има ограничена, но активна употреба на тези трите до миналия октомври. Виждаш ли? Това са глупости — рече той. — Почакай. — Джимбо погледна към нея. — Имам администраторски права над базите с данни. — Той отвори нов прозорец и въведе DBA_SOURCE. — Това ми дава достъп до цялата база с данни. Което представлява цялата вселена.

Те изчакаха и екранът се изпълни с подобни резултати като онези, които видяха преди това.

— Това е невъзможно — измрънка той. Въведе серия от компютърни команди в командния интерпретатор. — Кучи син — прошепна той.

— Какво има?

— Изтрито е. Виждаш ли тук? — попита той и посочи към неразбираема поредица от символи.

— Случват ли се такива неща? Изтриване от базата данни на Агенцията за национална сигурност? — попита тя.

Джимбо я погледна.

— Никога не съм виждал подобно нещо. Когато и да било — допълни той.

— Кога е било изтрито?

Той проучи екрана.

— Това също е странно. Преди две седмици — отговори той.