Андрю Каплан - Вътрешна сигурност

Избра си червена копринена блуза, която разкриваше леко цепката на бюста ѝ, къса черна пола и сако, което да подхожда и което винаги я караше да се чувства, секси. Докато се преобличаше и си слагаше грим, от диска звучаха Колтрейн и Майлс Дейвис, изпълняващи „Около полунощ“, най-великото парче, правено някога, онова, което говореше за нощта, Ню Йорк, секса, самотата, копнежа и за всичко останало, когато тя започна да „лети“.

Всичко започна в мига, когато се погледна в огледалото и си помисли, че изглежда добре с грим и спирала и осъзна, че е в разцвета си. Природата работеше, за да я направи толкова привлекателна, колкото никога друг път нямаше да бъде през живота си, защото природата желаеше да се създава потомство, и когато се разгледа внимателно, тя осъзна, че е красива, че ако пожелаеше, можеше да има всеки мъж, сто мъже, хиляда. Тази мисъл, че може да има всеки мъж по всяко време, че те са безсилни, че тя можеше да решава, ѝ подейства като афродизиак. Единственото, което трябваше да стори, бе да ги допусне близо до себе си и те щяха да я последват като овце. Природа.

О, Боже, музиката. Майлс Дейвис и Колтрейн. Не можеше да бъде по-добре. Кери се почувства разгорещена, щастлива и недосегаема. Щеше да разкрие какво се беше случило в Бейрут. Щеше да разбере какво е станало с Дима и щеше да залови Славея. Щеше да спре терористичната атака и Фийлдинг щеше да си го получи. Сол щеше да е толкова горд. Беше убедена в това, побиха я тръпки.

Музиката нахлуваше право в теб и се спускаше по гръбнака. Излезе тичешком от къщата, качи се в колата, пое от „Престън Паркуей“ към щатския път „Вирджиния 267“, след това влезе в града през моста „Кий“ и накрая се озова в Джорджтаун — от плейъра звучеше „Тя е забавна по този начин“ на Лестър Йънг и Кери се почувства по-добре, по-секси, по-неустоима, отколкото когато и да било през живота си.

И сега, седнала до юриста Дейв на бара, тя се наведе напред, за да може той да зърне гърдите ѝ. Малки, но перфектен размер, за да може човек да ги обхване с ръка, а Бог знаеше, че на мъжете им е все тая. Те щяха да те опипват — идиотите не знаеха, че ако само ги докоснеха на мига, стиснеха ги леко, но уверено с точното количество натиск, без да бързат, можеха да имат всяка жена, която пожелаеха.

— Какво работиш? — питаше я Дейв.

— Какво ти пука какво работя? — отвърна Кери. — Нека си говорим откровено. Това, което настина искаш, е да правиш секс с мен, нали? Искам да кажа, поправи ме, ако греша тук, защото десет към едно си женен. Като свалиш пръстена, не може да излъжеш много момичета освен глупавите — а дори и те го разбират рано или късно, нали, адвокат Дейв? Така че нека се фокусираме върху важното, става ли? Искаш ли да ме изведеш оттук и да ме изчукаш няколко пъти, или не?

Дейв се втренчи в нея, зашеметен, предпазлив.

— Ти също носиш пръстен — рече той.

— Адски правилно, принадлежа на друг. Не се влюбвай в мен. Дори недей да си падаш по мен. Недей да се вманиачаваш. Няма бъдеще, няма любовен роман, няма простотии. Има само тази вечер. Приемаш или си тръгваш. Ако не искаш, ако искаш да си мислиш за сладката си малка съпруга и дечицата, които се намират на другия край на пътя ти от работа до вкъщи, ставай от щъркела и го освободи за някой по-искрен за това какво наистина иска в този шибан свят — каза тя.

— Ти наистина си специална — заяви той.

— Нямаш си и представа.

Дейв остави бирата си и се изправи.

— Да вървим — рече той.

— Къде?

— У вас.

— Да, бе. Искаш да разбереш къде живея. — Тя поклати глава и изпи останалата маргарита. — Освен това, свалячо. Да не би да се опитваш да ми кажеш, че можеш да си позволиш „Ролекс“, но не можеш да си позволиш презервативи и хотелска стая?

Той ѝ държа сакото, докато го облече, след което си сложи палтото. Излязоха навън. Нощта беше ясна, хладна и ветровита — двуетажните сгради по улица „Ем“ се простираха, докъдето ти стигнеха очите. Прегърна я през раменете, докато вървяха към колата му. „Линкълн“. Скапана адвокатска кола, помисли си тя, докато се качваше.

— Къде искаш да отидеш? — попита Дейв.

— „Риц-Карлтън“ не е далеч. — Радиото беше настроено на хип-хоп станция. „Опитва се да бъде готин“, помисли си Кери. — Пусни джаз. WPFW, 89.3. — Дейв натисна бутона на радиото, докато тя не чу звука на Брубек и Пол Дезмънд. — Двамата Дейв — каза тя на глас. — Ти и Дейв Брубек.

Той направи гримаса. „Мисли си за пари“, помисли си тя. Как щеше да обясни разходите по кредитната карта във фирмата или пред жена си?