Андрю Каплан - Вътрешна сигурност

Беше късно, доста след осем вечерта. Докато работеше по файловете, Естес, едрият афроамериканец, който беше директор на Центъра за борба с тероризма (ЦБТ), излезе от кабинета си и се запъти към асансьора, но забеляза, че лампата ѝ все още светеше и отиде до преградата на работното ѝ място.

— Върху какво работиш? — попита той.

— Сирийската ГДС. След деветдесетте години, изглежда, че не разполагаме с много информация.

— Мислех, че работиш върху „Ал Кайда“ на Арабския полуостров. — Естес се намръщи. „Ал Кайда“ на Арабския полуостров, което означаваше най-вече Йемен, се предполагаше, че е нейната официална задача от страна на ЦБТ, откакто се бе върнала обратно в Лангли. Има ли някаква връзка?

— Не съм сигурна — отвърна тя, а сърцето ѝ туптеше. Не трябваше да прави това. — Само неясни неща.

— Малко вероятно. Сирийски алевити и „Ал Кайда“ на Арабския полуостров? Те са на различни страни в сунитско-шиитското разделение. Ти вече не се занимаваш с Бейрут, нали, Кери? — попита той.

„Божичко, доста е бърз“, помисли си тя. Съществуваше разкол, който разделяше мюсюлманския свят на сунити и шиити и можеше да бъде проследен векове назад, произтичащ от това кой би трябвало да е наследникът на пророка Мохамед. Шиитите вярваха, че само Али, четвъртият халиф, и неговите наследници са законните наследници на пророка. Сирийските алевити бяха клон на шиитите и беше малко вероятно да се съюзят с „Ал Кайда“, екстремистките салафитски мюсюлмани сунити. Естес, който беше възпитаник на „Станфорд“ и бе завършил магистратура по бизнес администрация в „Харвард“, веднага беше забелязал тази неточност. Кери трябваше да се съобрази с това. Помисли си, че започва да губи контрол. Лекарствата ѝ привършваха, откакто се беше върнала от Бейрут. Беше изминал цял ден, откакто беше изпила клозапина, и усещаше, че не се чувства добре. „Дръж се, Кери“, насърчи се тя.

— Понякога линиите се пресичат. Когато е в техен интерес — обясни тя.

Естес се замисли за миг.

— Вярно е.

— А какво става с евентуалната атака срещу Съединените щати? Чухте ли нещо?

— Не сме открили нищо, което да потвърди казаното от твоето птиче, Кери. Трябва да ни дадеш повече сведения.

Беше на върха на езика ѝ да му каже: „Върнете ме в Бейрут“, но не изрече думите.

— Все още търся.

— Знам. Уведоми ме, ако откриеш нещо — рече той и продължи към асансьора.

Кери го наблюдаваше, докато се отдалечава. Харесваше едрата му фигура, цвета на кожата му, елегантността на движенията му въпреки размерите на тялото му. За секунда тя си представи какъв би бил сексът с него. Бавен, силен, интензивен — стисна бедрата си. Реакцията ѝ я изненада. Нещата излизаха извън контрол. Мастурбацията нямаше да оправи нещата. Може би беше дошло време да бъде с някой мъж. Истински секс. Но да е простичко. Без усложнения.

„Забрави за Ананаса — каза си тя. — Забрави за секунда за Славея и Дима. Излез и остави подсъзнанието си да работи по въпроса.“ Имаше връзка, която тя пропускаше. Славея, Ахмед Хайдар, Централният съвет на Хизбула — и внезапно Славея иска да убие или да залови момиче от ЦРУ?

Защо? Заради кого? ГДС? Хизбула? Някой друг? А след нахлуването в Ахил защо базата в Бейрут не премина в режим на учение по пожарна безопасност? И защо ключови файлове от базата в Дамаск са били редактирани? И как това е свързано с атаката? Има твърде много липсващи детайли, помисли си тя и угаси компютъра и лампата на бюрото си.

Върна се в апартамента си в Рестън и се преоблече. „Какво ще правя с лекарството?“, запита се. Уаллах [6] Арабски израз, който се превежда като възклицанието „О, Боже“. — Бел. прев. , липсваше ѝ аптеката в Бейрут, онази на „Рю Накхле“ в Зариф от другата страна на Докторската болница. Можеше да влезе там, да им размаха рецептата, която взимаше от един стар ливански доктор, който изписваше лекарства за всичко, стига да му платиш с долари или евро в брой. Там можеше да си вземе всякакво лекарство, без да ѝ задават никакви въпроси. В Близкия изток, както нейната информаторка Джулия ѝ бе казала: „Има правила, но има и необходимост. Аллах разбира всичко. Винаги има начин“.

Трябваше да отиде да се види със сестра си. Не че изгаряше от желание да проведе кратък разговор с нея, помисли си тя. Маги беше лекар, интернист, практиката ѝ беше в Уест Енд, имаше къща в Семинари Хил в Александрия, щата Вирджиния. Проблемът беше, че Кери не можеше да отиде на психиатър, който да ѝ изпише рецепта. В мига, в който посещението ѝ бъдеше регистрирано, ако някой провереше, Кери можеше да загуби правото си на достъп до класифицирана информация. С кариерата ѝ в ЦРУ щеше да е свършено. Трябваше да си вземе лекарството без рецепта. Неофициално. Можеше да се обади на Маги и да отиде при нея утре, реши тя. Тази вечер имаше нужда да излезе.