Андрю Каплан - Вътрешна сигурност

— Фийлдинг твърди, че ти си ги завела дотам. — Сол започна да цъка с мишката, докато не откри това, което търсеше на компютъра си, и зачете на глас: — Матисън показа аматьорски умения по шпионаж, когато отчаяно е прибягнала до непознат, непроучен контакт с ливански гражданин от женски пол, който — ако в случая може да се вярва на агента — поради предполагаема доброта на сърцето си предоставя автомобила си на напълно непознато лице. След това, когато оставя автомобила на изключително публично място за паркиране, Матисън не успява да заблуди предполагаемите преследвачи и ги отвежда право до местонахождението на тайната квартира на „Рю Адонис“, което на свой ред води до елиминирането ѝ и пълен пробив на сигурността на тази квартира, както и до компрометиране на нашите операции.

Сол я погледна над очилата си.

— Какво трябва да направя с това нещо?

Той не може да вярва на такива работи, помисли си Кери. Не и Сол.

— Кажи на Фийлдинг да си избърше задника с него — отсече тя. — Не съм била проследена. Никой не ме е следял в „Хамра“ и съм адски сигурна, че нямах опашка, когато вървях пеш в „Рас Бейрут“. Нямаше никой там, нито вътре, нито вън. И тогава, съвсем внезапно, те нахлуха, сякаш са знаели за тази квартира през цялото време. Някой ми е направил клопка.

— Кой? — попита Сол, като вдигна ръка. — Откъде ще започнеш?

— Със Славея като за начало — отвърна Кери и се наведе над бюрото му, опряла и двете си ръце като бегач на старта. — С Дима също. Позволи ми да се върна, Сол. Ще ги пипна и двамата. И ще открия откъде изтича информация.

Той поклати глава.

— Невъзможно. Виж, Кери, дори и да вярвах, че си права, и да приема, че Фийлдинг е сбъркал на сто процента, пак не мога.

— Защо? С какво те държи той? — „Това няма нищо общо с този Сол, когото познавам“, помисли си тя.

— Той има връзки, ясно? — изрече с отвращение Сол. — И той, и Дейвид Естес, директорът на Центъра за борба с тероризма, са протежета на Бил Уолдън.

— Директорът на ЦРУ?

— Най-големият началник. Надолу по линията е спусната мрежата на старото момче. А Уолдън има политически амбиции. Той не е човек, с когото можеш да си играеш. А ти? Ти просто си таен агент от женски пол, който се е оказал в компрометираща ситуация. За хората нагоре в йерархията това не е трудно решение. Да не говорим, че се преструктурирахме за четиримилионен път. Днес аз не мога да докладвам пряко на Естес. Не е толкова просто.

— Какво ще правим?

Сол кимна.

— За момента Фийлдинг хвърля вината върху теб, аз оставям нещата така. Ако се опиташ да се бориш с това, аз няма да мога да ти помогна. Такова е положението — заяви той и вдигна ръце.

— Значи трябва да бъда доброто малко момиченце. Да си мълча, да се наведа и да ги оставя да правят каквото си поискат?

— Губиш битката, но не и войната. — Сол кимна. — Виж, ако има някакво значение, аз съм съгласен с теб за едно нещо. Цялата тази работа със Славея мирише адски подозрително. Най-малкото Фийлдинг трябваше да те изпрати там с дублиращ екип. Но няма да те оставя да седиш без работа и да си губиш времето. — Той стана и заобиколи бюрото — двамата бяха рамо до рамо и се бяха облегнали на дървената мебел. Той ѝ вярваше. Все още стоеше зад гърба ѝ, помисли си тя и въздъхна облекчено.

— И? — попита Кери.

— Спомняш ли си какво ти казах, когато те извадих по-рано от обучението ти във Фермата? Моето красиво златно момиче, с ум като на Стивън Хокинг. Помниш ли какво ти казах?

— Че мога да науча останалите умения на шпионаж в полеви условия… и в езерото?

— Че ти си твърде едра риба за това езеро. Имахме нужда от теб в океана.

— Но понякога единственият начин да плуваш с акулите е да бъдеш акула. Спомням си. Какво искаш да направя?

— Искам да хванеш Славея. И да откриеш какво става с тази атака. Но ще го направим оттук.

— Не разбирам.

— Ти ще служиш за връзка между нас, за отдел „Близък изток“ и за Центъра за борба с тероризма. Те неофициално поемат базата Алек. — Базата Алек беше кодово название, използвано от ЦРУ, тя не беше свързана с определено място, а с конкретна цел: терористичната мрежа на „Ал Кайда“. — Ще докладваш на Естес. — Сол се наведе близо до нея и тя усети миризмата на афтършейва му. „Поло“ на Ралф Лорън. — Но ще работиш за мен.

— Значи сега ще шпионираме самите себе си?

— Че какво по-добро от това? Такава е нашата работа — обясни той.

— А какво ще правим с информацията на Джулия? Скоро ще има атака, Сол. Нещо голямо, и двамата го знаем.