Андрю Каплан - Вътрешна сигурност

— Не бъди глупачка. Не е толкова просто — отвърна той и се почеса по брадата. — Никога не е толкова просто.

— Грешиш. Точно толкова просто е. Бяха ми устроили капан — и сега сигурността на базата в Бейрут е изложена на риск, а ти си имаш един кретен за началник на базата, който иска единствено да убие вестоносеца.

Сол свали очилата си. Без тях очите му бяха по-благи, не толкова фокусирани.

— Ти усложняваш положението, Кери — рече той. Избърса очилата си в ризата и отново ги сложи.

— Нима някога е било различно? — попита тя.

— Не. — Усмихна се кисело той. — Признавам. Ти си беше трън в задника от самото начало.

— Защо ме вербува тогава? Не съм единствената жена в Америка, която говори арабски — заяви Кери, като се облегна назад в стола си и погледна към Мечо Пух и неговата червена риза, на която пишеше „Пух“. Веднъж Сол ѝ беше казал, че Мечо Пух е перфектната метафора за човешкото състояние. Трябва само да смениш една дума, за да опишеш манията ни — заменяш „мед“ с „пари“.

— Виж, Кери, шефът на база на ЦРУ е като капитана на кораб. Това е една от последните истински диктатури на Земята. Ако той смята, че не може да има доверие на теб, на преценката ти, на мен не ми остава голям избор.

Тя се поизправи на стола си, напрегната, коленете, присвити плътно едно до друго, сякаш това беше интервю за работа.

— Ти си му шеф. Уволни него, не мен. — „Моля те — прошепна в мислите си тя. — Моля те, Сол. Моля те, повярвай ми.“ Сол беше единственият човек, на когото можеше да се довери, единственият, който вярваше в нея. Ако и той се обърнеше срещу нея, не ѝ оставаше нищо — тя ставаше нищо.

— Не мога — рече той. — Помисли по въпроса. Моята работа е като на адмирал на флота. Ако започна да уволнявам капитаните, защото се осланят на преценката си, те ще започнат да се съмняват в себе си навсякъде. Няма да бъдат полезни нито за мен, нито за някой друг. Трябва да гледам по-мащабно на нещата.

— Глупости! — възкликна тя, изправи се и се запита защо той не може да разбере? Нали това беше Сол. Нали трябваше да е на нейна страна. — Това са пълни глупости. Това са политически игри. И цялата ситуация смърди. — Тя впери очи в него. — Ти кога стана един от тях, Сол? От хората, които са готови да продадат тази страна в интерес на своите собствени, жалки кариери?

Сол удари силно с ръка по бюрото, което я накара да подскочи.

— Не си позволявай да ми говориш по този начин! Познаваш ме много добре. Ако по този начин си разговаряла с Фийлдинг, нищо чудно, че е изхвърлил жалкия ти задник от Бейрут. И знаеш ли кое е най-лошото, Кери? Знаеш ли кое е най-неприятното? Информацията, която току-що ни изпя твоята малка сойка, Джулия, е толкова съдбоносна, че преди да влезеш в кабинета ми, аз се опитвах да измисля начин да те върна обратно в Бейрут.

„Чудесно, благодаря ти“, помисли си Кери, като по цялото ѝ тяло премина облекчение. Той знаеше, че тя е права. Беше на нейна страна. Беше въпрос на опит да намери начин да лавира пред бюрокрацията. Единственото, което трябваше да стори, бе да му покаже, че тя все още е Кери — че все още знаеше как да оплете някого в мрежата си, включително и него.

— Ще препратиш ли информацията до директора? Ще предприемем ли действия по въпроса?

— Изпратих информацията до по-висшестоящите — обясни той и хвърли поглед към тавана. — Но не зависи от мен. Получаваме подобни заплахи всеки ден.

— Нейната информация винаги е била за отличен 6. Знаеш го. Помниш ли какво ни подаде тя във връзка с убийството на Харири? Информацията налага действие, Сол.

— Така ли? Наистина ли? Твоята Джулия не ни дава нищо конкретно. Нищо. Атака, която ще се случи скоро. Не знаем къде. Не знаем как. Не знаем кога. Не знаем коя е мишената. Дори не знаем дали са Хизбула или може би някой, който само е подал информацията на Хизбула, за да ни отвлече вниманието от нещо друго. Какво, по дяволите, се очаква да направим с тази информация?

— Значи това е всичко? Просто я предаваме нататък и се надяваме, че ще се случи най-доброто? Така ли пазим страната в днешно време?

— Недей да ми говориш глупости, Кери. Казах на Естес и на заместник-директора, че имаме много висока степен на доверие, че това е информация, която налага да се предприемат действия. Топката е в тяхното поле. Също така предупредих Фийлдинг в Бейрут да продължава проверките.

— Фийлдинг — изрече тя с погнуса. Стана, отиде до прозореца и погледна към зелената поляна и задния паркинг. — Имаме криза на сигурността в Бейрут. Ами Ахил?