Андрю Каплан - Вътрешна сигурност

Нямаше информация къде живее, има ли жена, деца, не знаеше нищо и за работата му в ГДС. „Кажи ми, Славей — помисли си тя. — Къде работиш? На каква длъжност си? Къде точно е мястото ти в ГДС и Хизбула? Има ли някого, за когото да те е грижа? Къде си пъхаш оная работа?“ Но въпреки щателното претърсване на всичко в Центъра за борба с тероризма остана само осъщественото наблюдение в Москва.

И нищичко за вероятната значителна терористична атака срещу Съединените щати. Това, което ѝ беше споделила Джулия, оставаше единственият сигнал, по никакъв начин неподкрепен с други факти. И нищо друго. Нямаше нищо странно, че никой не се бе свързал с нея по този въпрос.

И тогава, на третия ден, късно през деня, тя откри нещо. Една-единствена снимка, която от Агенцията за национална сигурност бяха задигнали от тайна сателитна израелска поточна връзка за сваляне на файлове. На нея се виждаше как Славея седи на маса в кафене за шиша. Виждаше се и част от керамична табела на арабски на стената. Кери я увеличи на компютърния екран, след което я прехвърли във фотошоп, за да се опита да изчисти надписа върху табелата. Възможно беше снимката да е била направена или в Аман, или в Кайро, помисли си тя. На някой сук [5] Арабската дума за пазар. — Бел. прев. може би.

Много по-важно от това къде е направена снимката бе кой е човекът, с когото седеше Славея. Тя нямаше нужда от описанието за установена самоличност, което израелците бяха прикрепили, за да разбере това. Беше човек, който бе в полезрението на всички в базата в Бейрут, включително и в нейното, от дълго време, но човек, когото почти никога не бяха забелязвали в действителност: Ахмед Хайдар, член на Ал Маджлис ал Марказис, на Централния съвет на Хизбула, техния вътрешен ръководен кръг.

Така че Славея, известен още като Ал-Дуни, беше истинско лице. Дима им беше дала най-малкото съвсем достоверна информация. Една истинска връзка между ГДС и Хизбула. На Кери ѝ се искаше да е отново в Бейрут, за да поговори с Джулия за Славея. Дали съпругът ѝ Абас го бе срещал някога? Знаеше ли нещо за него? Замесен ли беше той в убийството на Харири?

И след това имаше още един въпрос без отговор: къде е Дима? Връзката между Славея и Ахмед Хайдар правеше този въпрос дори още по-важен. Това беше лудост. А от базата в Бейрут имаше само пълни глупости. Единствено едно криптиране съобщение от Фийлдинг до Сол, че е продължил разследването и че никой не е виждал Дима след нахлуването в Ахил. И нищо относно терористичната атака в Съединените щати. Ако извършваше някакво допълнително разследване, не го беше споменал. „Задник“, помисли си тя.

Започна да разнищва всички данни от базата в Дамаск във връзка с ГДС. Както беше казал Сол, повечето бяха боклук.

И тогава ѝ попадна нещо интересно. През 90-те години старшият оперативен агент от ЦРУ Дар Адал се беше натъкнал на къртица, Набийл Абдул-Амир, кодово име Ананаса, за когото се предполагаше, че е от средните структури на ГДС. Смяташе се, че Адал е потвърдил добрите намерения на къртицата. Ананаса беше алевит, баасист и свързан с клана Асад. Повече от четиридесет години семейство Асад — бащата, Хафез Асад, и синът, Башар, членове на малцинствената секта на алевитите и на панарабската баасистка националистическа партия, управляваха Сирия по безскрупулен начин. Ананаса, далечен братовчед, също алевит и баасист, изглеждаше идеален избор за къртица. Може би твърде идеален, размишляваше тя.

Адал беше снабдявал Ананаса с клюки за израелските преговорни позиции относно Голанските възвишения от предполагаема израелска къртица, с която той осъществявал тайни срещи в Кипър, но която в действителност била нюйоркски евреин, говорещ иврит, като всичко това било извършено, за да повишат ранга на Ананаса в рамките на ГДС. Когато Ананаса се опитал да разшири израелските си контакти самостоятелно и щял да разкрие операцията на ЦРУ пред израелския Шин Бет, Адал очевидно — тук докладът беше редактиран и ставаше доста мрачен — бе уредил да бъде прехвърлен Ананаса или на „Мосад“, или на външен човек, който го убил заедно с любовницата му и детето ѝ. Трите тела били намерени в лодка, завързана за кея в яхтклуба „Лимасол“ в Кипър.

Кери се поизправи, вперила поглед в празното пространство. „Кой е редактирал всичко това? — питаше се тя. — Как и защо? Това беше стара информация. Какво ставаше?“

Но в такъв случай защо се знаеха толкова малко неща за ГДС? Базата в Дамаск очевидно бе доста безполезна, но Фийлдинг ръководеше базата в Бейрут от дълго време. Поне от началото на 90-те. И все пак всички знаеха, че ГДС е свързана с Хизбула в Ливан. Убийството на Рафик Харири миналата година и израелската снимка на Славея с Ахмед Хайдар го доказваха. Какво, по дяволите, се случваше в базата в Бейрут? Нещата не се връзваха.