Андрю Каплан - Вътрешна сигурност.Бягството на Kери

— Ясно. Просто първо искам да видя какво мога да измъкна от него — рече тя, когато паркираха джипа на една странична улица и отидоха пеш до паркинга на „Марина Тауър“, сградата бе осветена през нощта с хоризонтални линии от бяла светлина по балконите, като купчина закривени неонови остриета.

— Не мисля, че разбираш, какво имам предвид — рече той, когато приближиха паркинга. — Ако нещо се случи с теб, Сол ще ме разпъне на кръст. Вероятно буквално.

— Знам. — Тя погледна към Чандлър и Бойс. — Ако сметнете, че съм в беда, елате и ме приберете, моля. — Двамата мъже кимнаха.

Приклекнали до един мерцедес седан, те направиха гласова проверка на подслушвателните устройства и подготвиха оръжията и оборудването си. Когато бяха готови, един по един отидоха до служебния заден вход, до който се стигаше през паркинга.

Единият от тях, Бойс, отвори с шперц ключалката на служебната врата. Влязоха вътре, отидоха до асансьора и се качиха с него до шестнадесетия етаж. Трима от тях слязоха там, а един, Бойс, се качи един етаж по-нагоре. Той щеше да се подготви да влезе през балкона на Билал Мохамад откъм терасата на апартамента на горния етаж. Останалите двама, Сондърс и Чандлър, щяха да чакат и да следят Кери от стълбището, готови да нахлуят в апартамента на Билал при първо повикване. Спешният ѝ код бе свързан с цветя. В мига, в който го споменеше, те щяха да влязат.

По сигнал на Сондърс Кери отиде до вратата на апартамента на Мохамад — имаше само две жилища на целия етаж — и след като извади беретата си, почука.

Не последва отговор. Тя почука отново, по-силно. И отново. Нищо. Всичките тези приготовления и да няма никой вкъщи, ядосано си помисли тя. Долепи ухо до вратата и се заслуша, но не долови нищо. После чу слабото бръмчене на нещо електрическо, като електрическа самобръсначка. Поглеждайки назад към входа за стълбището, не успя да види Сондърс или Чандлър, но се радваше, че те са там. Пое си дълбоко въздух, извади шперца си и започна да човърка ключалката, опитвайки се да си припомни обучението си във Фермата.

Последва изцъкване — тя завъртя дръжката и отвори вратата, беретата — готова за стрелба. Влезе в голяма, луксозна всекидневна, ярко осветена, с панорамен стъклен прозорец към яхтклуба и морето. Бръмчащият електрически звук бе по-силен. Звучеше като че ли идваше откъм спалнята. Като остави вратата съвсем леко открехната за Сондърс и Чандлър, тя се придвижи към спалнята в позиция, готова за стрелба. Бутна вратата на спалнята с палеца на крака си, влезе вътре и се спря при странната гледка на мъж с момчешки вид, мускулест, вероятно Билал Мохамад, чиято коса бе изрусена до бяло, тялото му бе облечено в черна найлонова торба за боклук, а пистолет му със заглушител бе насочен право към нея.

Стояха неподвижно. Никой от двамата не помръдваше. Възможно най-странната мисъл хрумна на Кери: той беше като мъжки вариант на Мерилин Монро, секси и отчаян. И внезапно установи, че бръмчащият звук беше спрял.

— Я Аллах, това е доста неловко положение — най-сетне изрече Билал на арабски. — Да се убием ли един друг, или да видим дали има начин и двамата да останем живи?

— Свали оръжието си и, иншаллах, ще говорим — отвърна на арабски Кери.

— Добре, но ако ме убиеш, ще се проклинам в ада за това, че съм се доверил на агент на ЦРУ. Ти си от ЦРУ, нали? Идиотски въпрос. Разбира се, че си — рече той на английски. — Американка с пистолет. Някой идиот най-сетне е разбрал, че Дейвис Фийлдинг не се е самоубил. Ти ли беше? Разбира се, че си била ти. Не вземат жените толкова на сериозно, колкото би трябвало, нали? — каза той и хвърли пистолета си върху леглото. Сега тя можеше да обърне внимание на детайлите и забеляза, че ръцете му бяха покрити с кръв. Той улови погледа ѝ.

— Идваш в лош момент. Половин час още и нямаше да ме има — добави той.

— Какво правиш? — попита тя.

— Виж сама — отвърна той и махна към банята. — Надявам се да нямаш слаб стомах.

— Не мърдай. Дръж ръцете си така, че да мога да ги виждам — нареди тя и се приближи към вратата на банята.

— Разбира се. Ти вече си нервна. А защо да не си? Не искам да ме застреляш случайно.

Рискува да хвърли поглед към банята. Във ваната имаше голо тяло на мъж. Главата и ръцете му бяха отрязани, като главата бе поставена спретнато върху ръцете в края на ваната. Бръмчащия звук, който бе чула, идваше от електрически нож, все още включен в контакта за самобръсначки. Повдигна ѝ се, усети движение зад себе си и мигновено се завъртя, готова да стреля. Билал се бе преместил леко, но само за да избърше окървавените си ръце в кувертюра.