Андрю Каплан - Вътрешна сигурност.Бягството на Kери

Ако това не бе така — и след като бейрутската полиция стоеше настрана от случая, — то те наистина бяха стигнали до задънена улица, помисли си тя и изгълта остатъка от коктейла си. Къде, по дяволите, беше Мариел? Защо се бавеше толкова? Колко време ѝ трябваше да погледне снимката? Тя не би посмяла да се опита да избяга, нали? Не, тя бе наясно, че Кери знае къде живее в Бурж Хамуд с леля си или която и да бе онази по-възрастна жена. Сондърс, който се оглеждаше, улови погледа ѝ. Кери се опита да изглежда по-уверена, отколкото се чувстваше. Всичко или нищо. И изведнъж въздъхна облекчено, когато Мариел се върна обратно на масата.

„Тя знае“, помисли си Кери въодушевено. По очите ѝ можеше да прочете, че Мариел бе разпознала непознатия чистач от снимката.

— Много странно — рече Мариел, като ѝ подаде снимката и седна. — Защо е облечен така? Като бауааб? — Арабската дума за „чистач“.

— Кой е той? — попита Кери и затаи дъх. „Хайде — помисли си тя. — Хайде.“

— Това е Билал. Билал Мохамад. Изненадана съм, че не знаеш — рече Мариел и погледна любопитно към Кери.

— И защо трябва да го познавам?

— Всички познават Билал — отвърна тя, като пощипа носа си с пръсти, показвайки знака за кокаин. — Той е педе. Приятел на Рана. Нейният американски папа гато определено също го познаваше. И Дима. Ти да не би да ме проверяваш? Наистина ли не го познаваш?

Мислите на Кери подскачаха напред-назад като топче в игра на пинбол. Разполагаше с име. Билал Мохамад. Гей, който познаваше Рана — и според Мариел познава и нейния възрастен американски богаташ покровител, нейния папа гато, Дейвис Фийлдинг. Това я порази като гръм. Внезапно всичко звучеше логично.

Какво бе казала Рана за сексуалната си връзка с Дейвис, когато я бе разпитала след Баалбек? "Първоначално правехме, но сега ме използва основно за да парадира .“ Това я беше озадачило тогава, но сега пасваше перфектно. Това ли бе тайната, която Дейвис Фийлдинг криеше? Че е гей? Но защо да го крие? На кого му пукаше? Защо му бе трябвала красива любовница като Рана за прикритие, за да смятат хората, че не е гей? Ами Билал Мохамад? Защо го беше убил? Билал ли бе любовникът на Дейвис? Защото, ако бе така, това обясняваше защо Дейвис го е пуснал в кабинета толкова късно през онази нощ.

Дейвис знаеше, че напуска Бейрут. Вероятно завинаги. Това бе другата незавързана нишка, която я измъчваше, която заплашваше теорията ѝ за убийството. Как така същата тази нощ, когато бе изправен пред провал и край на кариерата си, през последната си вечер в Бейрут, се е оказала нощта, в която случайно някой просто бе наминал, за да го убие? Кой бе застанал на пътя му, преди Сол да се появи? Съвпадения като това не се случваха. Не и в реалния живот.

Значи Билал не се беше появил случайно. Дейвис му се бе обадил. Вероятно му бе съобщил, че е спешно, че си тръгва. Ако са били любовници, Дейвис е искал да се сбогува.

Билал навярно бе зарязал това, с което се е бил захванал, и бързо е пристигнал. Това е бил последният му шанс да накара Фийлдинг да замълчи, преди да разкрие всичко пред компанията и преди той, Билал, да кацне на мерника на ЦРУ. Нямаше нищо случайно в това. Кери трябваше да накара Рей Сондърс и Сол да проверят данните от наземната телефонна линия и от мобилния на Фийлдинг.

Парчетата от пъзела най-сетне бяха нагласени. Щом започнеха да ровят, тя бе убедена, че ще открият, че Билал е свързан със Славея и Абу Назир.

— Нямаше ме известно време. С какво се занимава този Билал Мохамад? — попита Кери.

— С какво ли не — Мариел сви рамене. — Това е Бейрут — рече тя и направи жест все едно някой шмърка кокаин.

— Къде мога да го открия?

— Къде според теб? Повечето вечери е във „Вълка“ — отвърна Мариел. Разбира се, помисли си Кери. В гей бара. — Значи просто да замина?

— Колкото по-скоро, толкова по-добре. Вземи си няколко седмици почивка. Наслади се на Париж — рече Кери и стана, за да си ходи. — Всеки го прави.

Квартал „Минет ал Хосн и,

Бейрут, Ливан

Гей барът „Вълк“ се намираше на една странична улица в квартал „Хамра“, близо до американския университет. До единадесет през нощта тротоарът отвън бе претъпкан с мъже в ризи, разкопчани до пъповете и с коктейли или бутилки бира „961“ в ръце. Кери се промъкна покрай охраната на вратата, едър мъж с обръсната глава, който я изгледа озадачено.

Вътре клубът бе претъпкан, блъскаше хип-хоп музика, лазерни светлини проблясваха сред море от мъже, някои разговаряха, други се целуваха и опипваха един друг. По стените имаше пейки, тапицирани с изкуствена кожа, където стройни млади мъже в стегнати къси панталони изпълняваха частни еротични танци за по-възрастни мъже, разполагащи с пари за харчене. Кери се промъкна през тълпата към претъпкания бар. Тя беше единствената жена в заведението. Макар да прекара известно време оглеждайки се, не успя да забележи Билал Мохамад никъде.